Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
(вж. Лук. 7:34-35). Точно както в стих 16, и тук има доста разночетения. “На митарите (бирниците) приятел” и “приятел на митарите”; “от всички дела”; вместо “дела” в някои кодекси стои “чеда” – “оправдана от нейните чеда” (или както е в руския превод). Вместо “те казват” при Лука е “вие казвате”, както е и в стих 18. „Оправдана биде премъдростта от своите чеда“ – при Лука стои „от всичките й чеда“. Според Йоан Златоуст Спасителят, „след като позволил на Йоан да...
(вж. Лук. 7:34-35).
Точно както в стих 16, и тук има доста разночетения. “На митарите (бирниците) приятел” и “приятел на митарите”; “от всички дела”; вместо “дела” в някои кодекси стои “чеда” – “оправдана от нейните чеда” (или както е в руския превод). Вместо “те казват” при Лука е “вие казвате”, както е и в стих 18. „Оправдана биде премъдростта от своите чеда“ – при Лука стои „от всичките й чеда“. Според Йоан Златоуст Спасителят, „след като позволил на Йоан да заблести с пост, Сам избрал обратния път – участвал в трапезите на митари, заедно с тях ядял и пиел“.
“Мъдростта се оправдава чрез своите чеда (дела).” Какво означава това? Изразът е причинил почти безкрайни затруднения на коментаторите. На първо място, трудно е да се обясни присъствието на “и” (καί) вместо “но”; “оправдана” (ἐδικαιώθη) вместо сегашно време, “се оправдава” (δικαιοῦται); “от нейните чеда” вместо “чрез чедата си”.
И после, за каква мъдрост говори тук Спасителят? За какво оправдание? Каква е връзката на тези думи с предходните? За да се решат тези въпроси, първо трябва да се установи дали при Матей трябва да се чете “от чедата” или “от делата”. По времето на Йероним четенето “от делата” се среща само в някои кодекси. Не може да се съгласим с мнението, че преди IV в. няма следи от четенето “от чедата”. На паралелното място в Лука ( Лук. 7:35), τέκννων несъмнено е добавено. Но Цанг приема ἔργων и предлага находчива хипотеза за начина, по който думата τέκνων е влязла с времето в употреба в Матей. Причината за това е сходството на еврейските думи “евед” – роб (оттам син, дете, τέκννων) и “авода” (от avad – работя) – дело, занятие. По този начин в арамейския оригинал преписвачите са могли да прочетат както “делата й (на мъдростта)”, така и “рабите й” (слуги). А разликата в произношението на тези думи, казва Цанг, не е толкова голяма, че да направи невъзможна подобна замяна, която се среща и на други места, например в Първо Послание до коринтяни на Климент Римски (39: 4).
Правилният превод на abdeh би бил οἱ παῖδες (по-често използван от δοῦλοι) αὐτῆς , а не τέκννα.
Най-новите екзегети приемат τέκννων, но не всички. Морисън упреква Тишендорф за пристрастието му към Синайския и Ватиканския кодекс и казва, че изразът ἔργων “няма никакъв смисъл”. Но Голцман, приемайки ἔργων, смята, че смисълът на израза е следният: мъдрите се учат от делата си. Такова е значението на думата δικαιοῦν – признавам или смятам за справедлив (срв. Мат. 12:37; Лук. 7:29 (гръцки); Лук. 10:29, 16:15, 18:14). Под ἔργα тук не трябва да се разбират “чудесни дела”, а именно външната форма на живот, от която зависи преценката на тълпата. Смисълът на израза е, че делото на живота на Йоан и Спасителя оправдава тяхното поведение и чрез него вече се оправдава Божията премъдрост, която ги е изпратила и ръководила.
Проф. А. П. Лопухин
(вж. Лук. 7:34-35).
Точно както в стих 16, и тук има доста разночетения. “На митарите (бирниците) приятел” и “приятел на митарите”; “от всички дела”; вместо “дела” в някои кодекси стои “чеда” – “оправдана от нейните чеда” (или както е в руския превод). Вместо “те казват” при Лука е “вие казвате”, както е и в стих 18. „Оправдана биде премъдростта от своите чеда“ – при Лука стои „от всичките й чеда“. Според Йоан Златоуст Спасителят, „след като позволил на Йоан да заблести с пост, Сам избрал обратния път – участвал в трапезите на митари, заедно с тях ядял и пиел“.
“Мъдростта се оправдава чрез своите чеда (дела).” Какво означава това? Изразът е причинил почти безкрайни затруднения на коментаторите. На първо място, трудно е да се обясни присъствието на “и” (καί) вместо “но”; “оправдана” (ἐδικαιώθη) вместо сегашно време, “се оправдава” (δικαιοῦται); “от нейните чеда” вместо “чрез чедата си”.
И после, за каква мъдрост говори тук Спасителят? За какво оправдание? Каква е връзката на тези думи с предходните? За да се решат тези въпроси, първо трябва да се установи дали при Матей трябва да се чете “от чедата” или “от делата”. По времето на Йероним четенето “от делата” се среща само в някои кодекси. Не може да се съгласим с мнението, че преди IV в. няма следи от четенето “от чедата”. На паралелното място в Лука ( Лук. 7:35), τέκννων несъмнено е добавено. Но Цанг приема ἔργων и предлага находчива хипотеза за начина, по който думата τέκνων е влязла с времето в употреба в Матей. Причината за това е сходството на еврейските думи “евед” – роб (оттам син, дете, τέκννων) и “авода” (от avad – работя) – дело, занятие. По този начин в арамейския оригинал преписвачите са могли да прочетат както “делата й (на мъдростта)”, така и “рабите й” (слуги). А разликата в произношението на тези думи, казва Цанг, не е толкова голяма, че да направи невъзможна подобна замяна, която се среща и на други места, например в Първо Послание до коринтяни на Климент Римски (39: 4).
Правилният превод на abdeh би бил οἱ παῖδες (по-често използван от δοῦλοι) αὐτῆς , а не τέκννα.
Най-новите екзегети приемат τέκννων, но не всички. Морисън упреква Тишендорф за пристрастието му към Синайския и Ватиканския кодекс и казва, че изразът ἔργων “няма никакъв смисъл”. Но Голцман, приемайки ἔργων, смята, че смисълът на израза е следният: мъдрите се учат от делата си. Такова е значението на думата δικαιοῦν – признавам или смятам за справедлив (срв. Мат. 12:37; Лук. 7:29 (гръцки); Лук. 10:29, 16:15, 18:14). Под ἔργα тук не трябва да се разбират “чудесни дела”, а именно външната форма на живот, от която зависи преценката на тълпата. Смисълът на израза е, че делото на живота на Йоан и Спасителя оправдава тяхното поведение и чрез него вече се оправдава Божията премъдрост, която ги е изпратила и ръководила.