слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
Книга на пророк Исаия – глава 29 – стих 18
И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.
Книга на пророк Исаия – глава 35 – стих 5
Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
Проф. А. П. Лопухин
Само в кодекс D е пропуснат изразът “и хроми прохождат”; в много кодекси “мъртви възкръсват” е поставено или след “на бедни се благовести”, или гръцкото ἐγείρονται е заменено с ἀνίστανται. Разглеждайки вариантите на ръкописите, тук се сблъскваме с едно много любопитно явление, показващо древни поправки от страна на преписвачите, които в различните ръкописи или пропускат, или добавят “и” (καὶ ). Този стих, според най-добрите ръкописи, гласи така:
„Слепи проглеждат,
И хроми ходят,
Прокажени се очистват,
И глухи чуват,
И на бедните се благовести“.
В Лука (Лука 7:22) на гръцки език (според най-добрите четения) няма нито едно “и”, освен това, което е поставено пред ἠκούσατε. Самото място е заимствано от Исайя 61:1. Не може да се обясни дали пророкът ( Ис. 29:18-19, Ис. 35:5-6) е използвал думите ” слепи, глухи, хроми и неми” в собствен или преносен смисъл. Матей ги разбира в собствения им смисъл. Иисус Христос говори в същия смисъл. С думите на пророка Той изобразява тук Своята чудотворна дейност и я дава като доказателство за Своето месианство. Отговорът отговаря максимално добре на въпроса на Кръстителя.
Мястото на Исайя според превода на Седемдесетте е различно по израз от думите на двамата евангелисти и гласи следното: “Дух Господен е върху Мене, защо (οὗ ἕνεκεν) Ме помаза да благовестя Себе Си (за Себе Си) на бедните (εὐαγγγελίσασθαι πτωχοῖς), изпрати Ме да изцелявам съкрушените по сърце, да проповядвам освобождение на пленените и проглеждане на слепите” (срв. Ис.35 :3 и т.н.).
Преводът от еврейски: “Духът на Господ Йехова е върху Мене, защото Йехова Ме помаза да благовестя на бедните, изпрати Ме да изцелявам съкрушените по сърце, да провъзглася освобождение на пленниците и на затворниците – отваряне на тъмницата”.
И двата цитата са променени при евангелистите, така че цитатът да отговаря на настоящия случай. Думите “на бедните се благовести” са поставени при тях на последно място. По отношение на този последен израз трябва да се каже, че руските и славянските преводи (“бедни благовестят”) са неточни и без всякакво основание. “Благовестя” е гръцкото εὐαγγελίζειν с дателен падеж, а не εὐαγγελίζεσθαι. Ако преведете деятелния залог в общ (медиален), дативът преминава в именителен падеж, нещо като: “На мен при принасят полза” (деятелен) и “Аз се ползвам” (общ). Глаголът εὐαγγελίζομαι се среща в Евангелието на Матей само тук. Пасажът в Евр. 4:2, 6 може да послужи най-добре за обяснение на конструкцията: „Защото и нам се възвести“, тоест обещанието (αὶ γάρ ἐσμεν εὐηγγελισμένοι); „както и тям, … на които по-рано бе възвестено“ (καὶ οἱ πρότερον εὐαγγελισθέντες) и т.н. Вярно е, че εὐαγγελίζομαι може да се свърже и с винителния падеж. Но в еврейския текст в Исайя – “лебассер анавим”, където “анавим” (просяци) е винителен падеж, служи за потвърждение на възприетото четене – да благовествам на бедните. Вулгата: pauperes evangelizantur; немски превод: den Armen wird das Evangelium geprediget; английски превод: and the poor have the evangelium preached to them.