и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
Под „управници и царе“ може да се разбира най-общо всяко лице, пред което юдеите или езичниците, поради своята злоба, биха могли сега или по-късно да заведат проповедниците. Повеждането на апостолите нямало да стане заради някакви престъпления, извършени от апостолите, а “заради Мен” (срв. Мат. 5:11), т.е. страданията на апостолите щели да послужат като свидетелство за Христос пред всички хора, пред които учениците щели да страдат, независимо дали пред юдеите, или пред езическите владетели и царе, или пред езичниците. Мисълта е, че макар хората да задоволяват своята жестокост и злоба, като излагат учениците на Спасителя на позор и страдания, същите тези техни изпитания ще бъдат насочени от Бога в полза и за преуспяването на Евангелието и Небесното Царство.
От Марка свето Евангелие – глава 13 – стих 9
Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Ще ни повярват ли другите, когато видят, че заради нас бащи погубват деца, братя – братя, и всичко се изпълва с убийства? Няма ли да ни прогонват отвсякъде като зли демони, като престъпници и унищожители на света, когато видят земята, изпълнена с кръвта на роднини и с подобни злодеяния?
Какъв ще бъде мирът, който ще дадем, влизайки в домовете, ако ги изпълним с толкова убийства? Дори и да бяхме много, а не дванадесет; дори и да не бяхме прости и неграмотни, а мъдреци и оратори, изкусни в словото; дори и да бяхме царе, с войски и много богатства – как бихме могли да убедим някого, като разпалваме междуособни войни и още по-тежки от тях?
Ако ние самите пренебрегваме собственото си спасение, кой друг ще ни послуша?
Но [апостолите] нищо подобно не помислиха, не казаха и не поискаха обяснение на тези заповеди, а само се съгласиха и се покориха. И в това беше не само тяхната добродетел, но и премъдростта на Учителя.
Защото виж как за всяка скръб Той намира и утешение! За онези, които няма да приемат, казва: „По-леко ще бъде на Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град“ (Мат. 10:15).
И тук отново, като каза: „Ще ви водят при управници и царе“, добавя: „заради Мене, за свидетелство пред тях и пред езичниците“. А да страдаш за Христа и за изобличение на езичниците не е малко утешение. (Беседи върху Матей, 33.3)