Блаж. Йероним извежда името Кананит от Кана Галилейска и примирява несъответствието при Лука, който нарича апостола Симон Зилот ( Лук.6:15), с факта, че самата дума Кана означава ревност. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Според това тълкуване Симон Кананеец (така трябва да се чете, а не кананит – виж Шюрер, (Schürer, Geschichte des jüdischen Volkes, I, 486, бележка 138) е наречен така единствено защото е живял в Кана Галилейска. В...
Блаж. Йероним извежда името Кананит от Кана Галилейска и примирява несъответствието при Лука, който нарича апостола Симон Зилот ( Лук.6:15), с факта, че самата дума Кана означава ревност. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Според това тълкуване Симон Кананеец (така трябва да се чете, а не кананит – виж Шюрер, (Schürer, Geschichte des jüdischen Volkes, I, 486, бележка 138) е наречен така единствено защото е живял в Кана Галилейска. В ново време това тълкуване е напълно изоставено, тъй като не е известно дали Симон е бил жител на Кана Галилейска. Други извеждат името на апостола не от град Кана, нито от думата “хананей”, т.е. жител на Ханаан, а просто от еврейското “канна” – ревнувам, или “каниа” – ревност, които съответстват на гръцкото ζηλόω (ревнувам) или ζηλωτής (ревнител). По този начин името на апостола не указва на живота му в Кана Галилейска, нито произхода му от този град, а само принадлежността му към една партия, която тогава тъкмо се заражда в Палестина, а именно зилотите. Като причина, поради която това име не може да произлиза от Кана, се посочва, че тогава апостолът би се наричал не κανναναναῖος, а κανναῖος, примери за което се срещат у класическите автори (жителите на Κάναι у Еолид, Страбон, “География”, XIII, 1). Партията на зилотите постепенно довежда Йерусалим до неговото падане. Те фанатично ненавиждали римляните. Йосиф Флавий ги нарича разбойници, но те не били обикновени разбойници, а отмъстители, които се разправяли с политическите си врагове чрез война и грабеж. Римският прокуратор Феликс заловил Елеазар, водача на тази партия, и изпратил него и съучастниците му в Рим. И много други “разбойници” били разпънати на кръст от Феликс. Но тъй като били врагове на Рим, те се радвали на голямо съчувствие от страна на еврейския народ.
Според Майер твърдението, че Юда Искариот е бил единственият ученик, който не е произхождал от Галилея, не може да се докаже. Що се отнася до самата форма на прозвището на Юда Искариот, опитвали са се да я обяснят по различни начини, повечето от които незадоволителни. Предполагало се е например, че думата е еквивалентна на еврейското “Искариот” (от “ешкар” – покупка, стока), но ако това наистина е така, човек се чуди защо тази форма е останала непреведена в Евангелията. Мнението, че Юда произхожда от селото Кариот или Кериот, намиращо се в Юдиното колюно, поради което е наречен Искариот, изглежда най-доброто до момента. Потвърждение за него намираме в думите на Йосиф Флавий, който нарича един човек, произлизащ от Тов, “Истовос”, т.е. “човек от Тов”. По този начин може да се смята, че Юда също е бил “човек от Кариот”. Освен това в някои кодекси, а също и в сирийските и арменските преводи, не е Искариот, а Кариот или Скариот. Селото Кериот (Кириат) се споменава в книгата на Иисус Навин (Нав.15:25). Но възможно е Юда да произхожда и от едно село в Ефремовото коляно, наречено Кериот, за което говори Йероним в тълкуванието си на Исайя 1:9.
Много по-интересен и важен е въпросът защо Спасителят е допуснал такъв човек като Юда в кръга на най-близките Си ученици. Отговаряйки на този въпрос, Амвросий казва, че “Спасителят избира и Юда, но не поради неразумност, а поради благоразумие, т.е. от него Христос е искал да бъде предаден, така че и ти, ако бъдеш изоставен от приятел, ако бъдеш предаден от него, да съдиш умерено за своята грешка и за суетата на своето отношение към него”. Някои от по-късните екзегети са предложили други обяснения. Както е имало змия в рая или както е бил Хам в Ноевия ковчег, така е възможно да е имало Юда сред учениците на Спасителя. Да се задават въпроси защо той е бил избран да бъде сред учениците е същото като да се задават въпроси защо Бог е създал не само добри духове – ангели, но и такива, които впоследствие са станали зли. Нима Бог не е предвидил, че те могат да злоупотребят със свободата си? Но най-достоверното обяснение на случая изглежда е, че при първите си срещи със Спасителя Юда е проявил искреност и неподправена преданост към Него. Реалната цел на тази искреност и преданост са били светските блага или дори парите. Ако погледнем на всичко това директно, едва ли можем да си помислим, че Юда е бил някаква изтъкната личност измежду хилядите други, за които религията е обект на спекулации. От Евангелията е известно, че освен Юда, и други ученици не са имали истински идеални отношения с Христос, или поне такива, които са преплитали отношението си с други интереси, за което Спасителят изобличавал Своите ученици.
Що се отнася до въпроса защо Спасителят е избрал именно 12 ученици, обичайното обяснение е, че това съответства на броя на 12-те израилеви колена. Един католически средновековен богослов дори привежда редица цитати, които показват как това новозаветно събитие, избирането на 12-те апостоли, е било “предизвестено” в Стария завет. Освен 12-те колена, има 12 сина на Яков, 12 глави на израилтяните (Числ. 1:16), 12 извора с прясна вода в Елим (Изх. 15:27), 12 хляба, 12 съгледвачи, 12 камъка, взети и поставени в Йордан, 12 медни бика в храма и т.н. Но ако обръщаме внимание само на числата, можем да се запитаме, първо, защо Христос е избрал и изпратил още 70 ученици, и второ, защо броят на учениците невинаги се е ограничавал точно до 12, а впоследствие са били добавени Павел и други, които също са били наречени апостоли. По всяка вероятност броят на учениците се е определял от чисто практически съображения – че има 12 души, които са били подходящи за апостолска работа, но ако са били само 10, или 13, 14, 15, 16, броят им е щял да бъде съответно намален или увеличен. Не можем да си представим, че Христос, поради някаква числова или само символична причина, би отхвърлил от Себе Си хора, които са желаели да бъдат Негови ученици и са били способни на това. Йоан Кръстител също е имал ученици, но не е посочен техният брой. Едва след съвпадението на дванадесетте с числата от Стария завет е станало възможно да се разсъждава за символичното им значение, но тези числа не са повлияли и не са могли да повлияят на избора на Христос, нито пък примерът, даден от равините, които също са набирали и са имали ученици – макар че Христос може би е действал в съответствие с обичаите на Своето време.
Проф. А. П. Лопухин
Блаж. Йероним извежда името Кананит от Кана Галилейска и примирява несъответствието при Лука, който нарича апостола Симон Зилот ( Лук.6:15), с факта, че самата дума Кана означава ревност. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Така тълкуват тази дума и някои други екзегети. Според това тълкуване Симон Кананеец (така трябва да се чете, а не кананит – виж Шюрер, (Schürer, Geschichte des jüdischen Volkes, I, 486, бележка 138) е наречен така единствено защото е живял в Кана Галилейска. В ново време това тълкуване е напълно изоставено, тъй като не е известно дали Симон е бил жител на Кана Галилейска. Други извеждат името на апостола не от град Кана, нито от думата “хананей”, т.е. жител на Ханаан, а просто от еврейското “канна” – ревнувам, или “каниа” – ревност, които съответстват на гръцкото ζηλόω (ревнувам) или ζηλωτής (ревнител). По този начин името на апостола не указва на живота му в Кана Галилейска, нито произхода му от този град, а само принадлежността му към една партия, която тогава тъкмо се заражда в Палестина, а именно зилотите. Като причина, поради която това име не може да произлиза от Кана, се посочва, че тогава апостолът би се наричал не κανναναναῖος, а κανναῖος, примери за което се срещат у класическите автори (жителите на Κάναι у Еолид, Страбон, “География”, XIII, 1). Партията на зилотите постепенно довежда Йерусалим до неговото падане. Те фанатично ненавиждали римляните. Йосиф Флавий ги нарича разбойници, но те не били обикновени разбойници, а отмъстители, които се разправяли с политическите си врагове чрез война и грабеж. Римският прокуратор Феликс заловил Елеазар, водача на тази партия, и изпратил него и съучастниците му в Рим. И много други “разбойници” били разпънати на кръст от Феликс. Но тъй като били врагове на Рим, те се радвали на голямо съчувствие от страна на еврейския народ.
Според Майер твърдението, че Юда Искариот е бил единственият ученик, който не е произхождал от Галилея, не може да се докаже. Що се отнася до самата форма на прозвището на Юда Искариот, опитвали са се да я обяснят по различни начини, повечето от които незадоволителни. Предполагало се е например, че думата е еквивалентна на еврейското “Искариот” (от “ешкар” – покупка, стока), но ако това наистина е така, човек се чуди защо тази форма е останала непреведена в Евангелията. Мнението, че Юда произхожда от селото Кариот или Кериот, намиращо се в Юдиното колюно, поради което е наречен Искариот, изглежда най-доброто до момента. Потвърждение за него намираме в думите на Йосиф Флавий, който нарича един човек, произлизащ от Тов, “Истовос”, т.е. “човек от Тов”. По този начин може да се смята, че Юда също е бил “човек от Кариот”. Освен това в някои кодекси, а също и в сирийските и арменските преводи, не е Искариот, а Кариот или Скариот. Селото Кериот (Кириат) се споменава в книгата на Иисус Навин (Нав.15:25). Но възможно е Юда да произхожда и от едно село в Ефремовото коляно, наречено Кериот, за което говори Йероним в тълкуванието си на Исайя 1:9.
Много по-интересен и важен е въпросът защо Спасителят е допуснал такъв човек като Юда в кръга на най-близките Си ученици. Отговаряйки на този въпрос, Амвросий казва, че “Спасителят избира и Юда, но не поради неразумност, а поради благоразумие, т.е. от него Христос е искал да бъде предаден, така че и ти, ако бъдеш изоставен от приятел, ако бъдеш предаден от него, да съдиш умерено за своята грешка и за суетата на своето отношение към него”. Някои от по-късните екзегети са предложили други обяснения. Както е имало змия в рая или както е бил Хам в Ноевия ковчег, така е възможно да е имало Юда сред учениците на Спасителя. Да се задават въпроси защо той е бил избран да бъде сред учениците е същото като да се задават въпроси защо Бог е създал не само добри духове – ангели, но и такива, които впоследствие са станали зли. Нима Бог не е предвидил, че те могат да злоупотребят със свободата си? Но най-достоверното обяснение на случая изглежда е, че при първите си срещи със Спасителя Юда е проявил искреност и неподправена преданост към Него. Реалната цел на тази искреност и преданост са били светските блага или дори парите. Ако погледнем на всичко това директно, едва ли можем да си помислим, че Юда е бил някаква изтъкната личност измежду хилядите други, за които религията е обект на спекулации. От Евангелията е известно, че освен Юда, и други ученици не са имали истински идеални отношения с Христос, или поне такива, които са преплитали отношението си с други интереси, за което Спасителят изобличавал Своите ученици.
Що се отнася до въпроса защо Спасителят е избрал именно 12 ученици, обичайното обяснение е, че това съответства на броя на 12-те израилеви колена. Един католически средновековен богослов дори привежда редица цитати, които показват как това новозаветно събитие, избирането на 12-те апостоли, е било “предизвестено” в Стария завет. Освен 12-те колена, има 12 сина на Яков, 12 глави на израилтяните (Числ. 1:16), 12 извора с прясна вода в Елим (Изх. 15:27), 12 хляба, 12 съгледвачи, 12 камъка, взети и поставени в Йордан, 12 медни бика в храма и т.н. Но ако обръщаме внимание само на числата, можем да се запитаме, първо, защо Христос е избрал и изпратил още 70 ученици, и второ, защо броят на учениците невинаги се е ограничавал точно до 12, а впоследствие са били добавени Павел и други, които също са били наречени апостоли. По всяка вероятност броят на учениците се е определял от чисто практически съображения – че има 12 души, които са били подходящи за апостолска работа, но ако са били само 10, или 13, 14, 15, 16, броят им е щял да бъде съответно намален или увеличен. Не можем да си представим, че Христос, поради някаква числова или само символична причина, би отхвърлил от Себе Си хора, които са желаели да бъдат Негови ученици и са били способни на това. Йоан Кръстител също е имал ученици, но не е посочен техният брой. Едва след съвпадението на дванадесетте с числата от Стария завет е станало възможно да се разсъждава за символичното им значение, но тези числа не са повлияли и не са могли да повлияят на избора на Христос, нито пък примерът, даден от равините, които също са набирали и са имали ученици – макар че Христос може би е действал в съответствие с обичаите на Своето време.