От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 5

Недоумение 15. Как Господ, след като казал на апостолите: „По път към езичниците не отивайте и в самарянски град не влизайте“ (Мат. 10:5), Сам, като се озовал в Самария, поискал вода от самарянката и, когато множество самаряни излезли при Него, беседвал с тях (Йоан 4:9, 30)?

Разяснение. Тази заповед Христос дал на учениците преди Кръста, желаейки да отнеме всякакъв повод за нападки от страна на юдеите. След Кръста обаче казва: „Научете всички народи“ и т.н. (Мат. 28:19), за да не могат изпълнените със завист юдеи да негодуват срещу Него.

Освен това пътят не е само при езичниците, но и при юдеите, и при всички хора. Защото не само езичниците в буквален смисъл вървят по път. А „пътят на езичниците“ в преносен смисъл означава идолослужение, магически заклинания и астрология.

В самарянски град Той влязъл, защото пътят Му минавал оттам към Галилея (Йоан 4:4). И наистина, Той не бил жестокосърден, та да привлича към Себе Си юдеите, които Го отхвърляли, а самаряните, които повярвали и се стремели към Него, да отблъсква.

Това място не противоречи на онова повеление, което се дава по-късно: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19), тъй като първото повеление е дадено преди Възкресението, а второто – след Възкресението.

Защото първо трябваше да се възвести пришествието на Христос на юдеите, за да нямат законно оправдание и да не казват, че са отхвърлили Господа, понеже Той е изпратил апостолите при езичниците и самаряните.

В алегоричен смисъл на нас, които носим името християни, се заповядва да не вървим по пътя на езичниците и да не блуждаем заедно с еретиците, за да бъдат онези, които се отделят от тях по вяра, отделени и по начин на живот.

Господ увещава апостолите да се въздържат да вървят по пътищата на езичниците, но това не означава, че не ги изпраща за спасението на езичниците, а че трябва да избягват делата и начина на живот на непросветените езичници.

На апостолите също е забранено да влизат в самарянските градове. Но нима Сам Той не прояви грижа към самарянката? Тук на апостолите се заповядва да не посещават събранията на еретиците, защото изкривяванията на вярата не се различават от [езическото] незнание.

След това Господ ги изпраща при „погиналите овце от дома Израилев“. Но нима те не беснееха против Него със змийски езици и вълчи зъби? Въпреки това наследниците на закона трябваше да имат първенство да чуят евангелската проповед; и колкото по-малко оправдания оставаха за Израил в неговото престъпление, толкова по-голямо усърдие трябваше да се прояви в неговото увещаване.

Според общото мнение на древните тълкуватели, което е особено добре изразено от Йоан Златоуст, Йероним и Теофилакт, забраната да се проповядва на езичниците и самаряните се дължи на факта, че учениците е трябвало да проповядват първо на юдеите, които след това не са имали никакво оправдание да кажат, че първоначалната проповед не е била насочена към тях, и да се позоват на този факт в свое оправдание. Като паралел на това се посочва Деяния 13:46. Забраната да се проповядва на езичниците и самаряните е дадена въпреки факта, че и езичниците, и самаряните са били дори по-способни от евреите да приемат проповядването на Евангелието. Впоследствие, след Възкресението, тази забрана е отменена.