От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 2

Този разслабен е друг, а не онзи, за когото се говори у Йоан, защото последният лежеше при Овчите порти в Йерусалим, а този беше в Капернаум; онзи нямаше човек, а този беше носен от четирима, както казва Марк, и затова го спуснаха и през покрива, за което Матей не споменава.

„И като видя Иисус вярата им“, тоест вярата на онези, които го бяха донесли, защото Той често вършеше чудеса заради вярата на носещите болните; или пък и вярата на самия разслабен.

„каза на разслабения: дерзай, чадо! прощават ти се греховете.“ Нарича го „чадо“ или като Божие създание, или като повярвал. Като показва, че разслабването е настъпило преди всичко поради грехове, Той най-напред опрощава именно тях.

Марк и Лука разказват за събитието по-подробно от Матей (Марк 2:1-12; Лука 5:17-26). Думите “вярата им” (αὐτῶν) трябва да се отнасят преди всичко до хората, които са донесли парализирания. Ако самият парализиран имаше силна вяра, нямаше да има нужда да му се напомнят греховете му. Напълно възможно е самият болен да е гледал на болестта си като на наказание за греховете си. Така той може да е страдал не само физически, но и духовно. Следователно, за да се сложи край на това страдание, е било необходимо най-напред да се излекува от духовната си болест. Затова, сякаш отлагайки делото на чудотворното изцеление, Христос казва най-напред: “Прощават ти се греховете”. По думите на свети Йоан Златоуст, изричайки тези думи, Спасителят „предварително излекувал душата, като опростил греховете ѝ; ако предварително бе изцелил болния, то това не би Му донесло голяма слава“.