Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
Възклицанието „спаси ни“ е похвално, понеже свидетелства за вяра. Но думите „загиваме“ пораждат упрек за маловерие върху тези, които били обхванати от дълбока скръб. Те наистина възложили упованието си на Христос, Който пътувал с тях, и макар да не били съвсем невярващи, все пак били „с малка вяра“, понеже в часа на бедствието не се укрепили от присъствието на Господа с тях.
От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 24
Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Господ не ги нарича неверници, а маловерци, защото, като казаха: „Господи, спаси ни“, те показаха своята вяра; но думите „загиваме“ не произтичат от вярата. Те не биваше да се страхуват, щом Господ плуваше с тях.