От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 3

Последният израз гласи буквално: „и веднага от него бе очистена проказата“. При Лука изразите са почти буквално сходни с тези на Матей (в гръцкия текст); Марк добавя думите: „като се смили над него“. За да изцели прокажения, Спасителят протегнал ръката Си и се докоснал до него, а това било забранено от иудейския закон. Но тук Иисус Христос, за да докаже, че Той „изцелява не като раб, но като Господ – се докосва“ (св. Йоан Златоуст). Елисей, според Йоан Златоуст, не излязъл при прокажения Нееман, спазвайки закона. Но ръката Господня чрез докосване до проказата не станала нечиста, докато тялото на прокажения станало чисто от светата ръка. Господ, говорейки с думите на самия прокажен, отговаря: „искам, очисти се“. В първия случай глаголът „очиства“ се използва от самия прокажен точно в деятелен залог, а в двата последни случая – в страдателен залог. Йероним отбелязва, че не трябва да четем заедно с „мнозина латинци“: „искам да очистя“ (volo mundare), но отделно; отначало Христос казал „искам“, а след това повелително казва: „очисти се“. На изцеляването на прокажения ние трябва да гледаме като на действителен исторически факт, а не като на алегория, притежаваща символичен смисъл. Христос преминава, според Матей, от учението към чудесата. Много е казано за това, че чудесата се извършвали от Христос с цел да потвърдят Неговото учение. Но тук поне заповедта към прокажения да не разказва за чудото, свидетелства за противоположното.