От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 11

Стихът е свързан с предходния чрез свързващата частица „и тъй“, което показва, че тук става дума за продължение на предходния разговор. Стихът е свързан с предходния чрез свързващата частица „и тъй“, което показва, че тук става дума за продължение на предходния разговор. Частните факти от човешкия живот, посочени в стих 10, тук са сякаш обобщени, разбират се в по-широк смисъл. Спасителят говори сякаш така: Ето, виждате, как са при вас нещата и какво се случва. А това е, когато сте зли.

Думата πονηροί (лукави) във връзка с πόνος, работа, умора, и πενία, бедност, указват собствено на обремененост, оскъдица. В нравствен смисъл πονηρός означава лош, зъл. И в двата случая думата е противоположна на χρηστός. Освен това πονηρός означава конкретно явление в сравнение с общото, изразено чрез κακός. Последното се отнася повече до същността и характера, а първото – до дейността и стойността на нашите действия спрямо другите (срв. Мат. 5:45, Мат. 22:10, Мат. 13:49, Мат. 7:11; Лука 6:35, Лука 11:13).

Августин неправилно излага мисълта на този стих, като казва, че тук хората са наречени зли, защото, обичайки този свят и грешниците, когато дават някакви блага, те ги наричат блага в собствен смисъл, мака и те по природа да не са наистина благи, а да са само временни, отнасящи се до настоящия преходен живот. Но защо хлябът и рибата трябва да се смятат за добри само в нашия собствен, греховен смисъл? Нима Спасителят нарича тези блага неистински, лъжливи? Същността на проблема очевидно не е в благата, които са блага във всеки смисъл, а в това, че хората са зли. Добрите блага са противопоставени на лошите хора. Хората са зли, но също така умеят да дават блага на децата си.

Известната рязкост и категоричност на израза “ако вие, бидейки зли”, е накарала тълкувателите да мислят, че тук Спасителят иска да се позове на първородния грях, присъщ на хората. По думите на един писател „това изречение изглежда е най-силният dictum probans във всички писания в защита на първородния грях“. Но защо Спасителят не е казал: И тъй, ако всички вие, бидейки зли, …? Тогава е по-вероятно думите му да свидетелстват за наличието на всеобщ първороден грях у хората. Затова може да се смята, че във въпросния израз няма мисъл за първородния грях. Учението за първородния грях може, разбира се, да бъде изведено от други места в Писанието, но не и от това. Тук просто има обща характеристика на хората, които наистина проявяват повече злоба и злонамереност в отношенията си, отколкото доброта и добронамереност.

Думата „умеете“ (οἴδατε) се превежда по различен начин: умея да давам, свикнал съм да давам. Някои обаче твърдят, че “умеете” или “знаете” (в преводите) е напълно излишно и че е възможно да се преведе просто: давате. И накрая, трети твърдят, че тук лаконично са представени две мисли: ако вие, бидейки зли, давате дарове на децата си; и втората – ако вие умеете да давате добри дарове, има смисъл да давате по-доброто, не камъни вместо хляб и не змия вместо риба… Това тълкуване обаче изглежда донякъде изкуствено и едва ли не излишно.

В противовес на хората е посочен Небесният Отец, Който, не като хората, е добър и благ по Своята природа. Когато хората се обръщат към Него с молби, то Той очевидно повече от хората дава „благото“ на търсещите от Него. Предишните „благи дарове“ (δόματα ἀγαθά) тук, във втората половина на изречението, са заменени просто с думата “благо”, без да се споменават дарове. Но е ясно, че смисълът е същият. Забележително е обаче, че както в първия случай δόματα ἀγαθά стои без определителен член, така и във втория простото ἀγαθά също е нечленувано. Това би било трудно да се очаква, ако под „дарове“ или „благо“ се разбираше нещо конкретно. В Лука (Лука 11:13) откриваме опит за малко по-близко и конкретно определяне на това какви са тези „добри дарове“. Вместо „ще даде блага“, Лука казва: „колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?“. Майер смята, че този израз в Лука е по-късно, по-определено пояснение. Четенето на това място в Лука варира значително. В някои кодекси е “Светият Дух”, в други – “благият Дух” (πνεῦμα ἀγαθόν) или “благият дар”; във Вулгата – spiritum bonum. Сега, разбира се, не е необходимо да разсъждаваме дали този израз е автентичен или не в Лука.

Трябва да се обърне внимание на изразите: “Отец на небесата” (ὁ πατὴρ ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς), както е тук, и “Отец от небесата” (ἐν οὐρανοῖς). Първото се използва, когато се отправя молба към небесния Отец, а второто – когато самият небесен Отец дарява някакви благодеяния от небето (Лука 11:13).