От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 9

Вратата именно затова е заключена, за да те подбуди към хлопане; затова Той не изведнъж обръща внимание, за да бъдеш принуден да се молиш. И тъй, постоянно моли – непременно ще получиш. И за да не би ти да кажеш: какво ще стане, ако се моля и не получа? – Христос, за предотвратяване на това, служи си със сравнение, привежда пак доказателства, и чрез примери от живота на човека възвежда те към надеждата за получаване, като показва чрез всичко това, че не само си длъжен да молиш, но и това, което си длъжен да молиш. „Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък?“ Така че, ако ти не получаваш, не получаваш заради това, че се молиш за камък.

Разликата в превода тук може да зависи, първо, от смисъла, в който възприемаме частицата ἤ в началото на стиха, и, второ, от това дали възприемаме τίς като относително или въпросително местоимение. Ако ἤ се преведе с „иначе“, „в противен случай“ (alioquin), не се получава задоволителен смисъл; ако се преведе с „защото“ (nam) то не става ясно, защо стих 9 служи като доказателство за предишния и за какво именно. Не можем да приемем този превод и за това, че в предходния стих вече имаме едно „защото“, което служи като доказателство за стих 7. Също така, едва ли може да се преведе: „има ли такъв човек помежду ви“ (an quisquam vestrum), както са направили нашите руски и славянски преводи, приемайки ἤ за въпросителна частица, а τίς за неопределително местоимение. В стих 10 това ἤ се повтаря, но руските преводачи го изразяват с „и“. Според Толук тук ἤ трябва да се възприема като разделителна частица, съответстваща на същата в стих 10. Тази употреба е честа (стих 4; също Мат. 12:29, 16:26, Мат. 20:15; Римл. 3:1, Римл. 11:2). Във Вулгата частицата е предадена правилно чрез два пъти повтореното aut в стихове 9 и 10: или кой е измежду вас човек, който, ако синът му поиска от него хляб, нима ще му даде камък? Така във Вулгата има две частици: „или“ и „нима“ (aut и numquid), като едната служи за разделяне на речта, а другата е въпросителна частица. Първата (ἤ) тук е почти еквивалентна на нашите изрази: от една страна, иначе казано, първо, второ.

Думите на Спасителя в този стих се отличават с абсолютна естественост. Синът моли за парче хляб, за да утоли глада си, и само по изключение може да има толкова жесток баща, който да му даде камък вместо хляб. Необикновената реалност и живописност на сравнението се подсилват от факта, че камъкът прилича на хляб и по този начин даването на камък вместо хляб би било не само жестокост, но и измама. Забележително е, че за илюстрация са избрани най-простите, абсолютно несложни обстоятелства, които въпреки своята простота и несложност все пак са почти невъзможни дори сред хора, които по природа са зли. Хлябът тук изобщо не може да се разбира само като „учение или милост“ или като „духовен“. Разбира се, думата може да има такова значение, но само в преносен смисъл. Лука е добавил към тези думи: „или, ако поиска яйце, ще му даде ли скорпион?“ (Лука 11:12).