От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 34

Свети Йоан Златоуст обяснява тези думи по следния начин: „Не е казал да не се тревожиш, а да не се тревожиш за утрешния ден“. Ако възприемем това тълкуване поотделно и без връзка с други тълкувания, ще възникне известна неяснота. За утрешния ден не трябва да се грижим, но за другите, бъдещите дни трябва да се грижим. Може да се мисли, че тук Спасителят ни увещава да не се грижим за бъдещето, както става ясно от контекста. Затова за утрешния ден се говори в общ смисъл, а може би и защото той обикновено е предмет нашите най-близки и особени грижи.

„сам ще се грижи за своето“ –  μεριμνήσει ἑαυτῆς; – в гръцкия език това е доста груба конструкция, дължаща се на превода от арамейски. Очевидно, за да се придаде някакъв класически вид на израза, в някои кодекси е поставен τὰ ἑαυτῆς или τὰ περὶ αὑτῆς.

Второто изречение служи като доказателство на първото. Наистина ние се грижим само за настоящия ден. Не е по силите ни да разширим тревогите си до утре и след няколко дни. Нашата така наречена „предвидливост“ често не се оправдава в бъдещето. Следователно смисълът на този израз е следният. Грижете се (може да се грижите) само за настоящия ден, както вие и обикновено правите. Утрешният ден ще има своите особени грижи, характерни само за този ден. И това се доказва от факта, че „достатъчно за всеки ден е неговата собствена грижа“.

„доста“, достатъчно – и на руски, и на гръцки език е от среден род, буквално: „достатъчно е на деня злобата“. Подобно съчетание е невъзможно на руски, но в гръцкия е допустимо, още повече, че се среща и на други места в Новия завет (вж. 2 Кор. 2:6; Лука 22:38), макар че не може да се обобщи като общо правило.

„злоба“(κακία) – думата има много значения, обикновено е противоположна по смисъл на „добродетел“ (ἀρετή) и тук се използва в смисъл на „трудност“, „бедствие“, „зло“ (както в Сирах. 19:6; Ам. 3:6; 1 Мак. 7:23 и др.). Към обичайните ежедневни дейности на човека винаги се прибавя „елемент на зло“ под формата на различни неволи, неуспехи, неприятности, разочарования, умора, изтощение, болести и др. В Новия завет тази дума понякога се поставя редом изброяването на различни пороци (Рим. 1:29; Кол. 3:8; Тит 3:3).