От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 13

Думите „и не въведи“ веднага показват, че Бог е този, който въвежда в изкушение, Който е причината за него. С други думи: ако не се молим, можем да попаднем в изкушение от Бога, който ще ни въведе в него. Но възможно ли е и как е възможно да се припише такова нещо на Всевишния? От друга страна, подобно разбиране на шестото прошение сякаш противоречи на думите на апостол Яков, който казва: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“ (Иак. 1:13). Ако е така, защо се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение? Според апостола Той и без молитва не изкушава и няма да изкуши никого. На друго място същият апостол казва: „приемайте с голяма радост, братя мои, когато изпадате в различни изкушения“ (Иак. 1:2) Оттук можем да заключим, че поне в някои случаи изкушенията са дори полезни и затова не е необходимо да се молим за избавление от тях.

Ако се обърнем към Стария Завет, ще открием, че “Бог изкушаваше Авраам” (Бит. 22:1); „гневът на Господа отново се разпали срещу израилтяните и той подбуди Давид да каже: „Иди и преброй Израил и Юда“ (2 Цар. 24:1; срв. 1 Пар. 21:1). Не можем да си обясним тези противоречия, ако не признаем, че Бог допуска злото, макар да не е причина за него. Причината за злото е свободната воля на свободните същества, която се раздвоява в резултат на греха, т.е. поема или в добра, или в лоша посока. Поради съществуването на доброто и злото в света, световните действия или явления също се разделят на зли и добри, злото се появява като мътна вода сред чиста вода или като отровен въздух в чист. Злото може да съществува независимо от нас, но ние можем да станем участници в него по силата на това, че живеем сред злото. Глаголът εἰσφέρω, използван в разглеждания стих, не е толкова силен, колкото εἰσβάλλω; първият не изразява насилие, а вторият – да. Така „не ни въвеждай в изкушение“ означава: „не ни въвеждай в такава среда, в която съществува злото“, не го допускай. Не ни позволявай заради нашата глупост да се насочим към злото или да позволим на злото да ни постигне, независимо от нашата вина и воля. Подобна молба е естествена и разбираема за Христовите слушатели, защото се основава на най-дълбоките познания за човешката природа и света.

Изглежда тук не е необходимо да разсъждаваме върху естеството на изкушенията, от които някои изглеждат полезни за нас, а други – вредни. В еврейския език има две думи – „бахан“ и „наса“ (и двете използвани в Псалми 25:2), които означават “изпитвам” и се използват по-често за справедливо, отколкото за несправедливо изпитание. В Новия завет на двете думи съответства само една – πειρασμός, а Седемдесетте тълкуватели ги превеждат с две (δοκιμάζω и πειράζω). Целта на изкушението може да е човек да бъде δόκιμος – „изпитан“ (Як. 1:12) и тази дейност може да е характерна за Бога и полезна за хората. Но ако християнинът, според апостол Яков, трябва да се радва, когато изпадне в изкушение, защото вследствие на това може да бъде δόκιμος и „да получи венеца на живота“ (Як. 1:12), то и в този случай той трябва да се моли за предпазване от изкушението, защото не може да твърди, че ще преодолее изпитанието – δόκιμος. Така Христос нарича блажени онези, които са преследвани и хулени заради Неговото име (Мат. 5:10-11), но кой християнин ще търси хули и преследвания и дори ще се стреми към тях?” (Толук, 1856). Още по-опасни за човека са изкушенията от дявола, който се наричат πειραστής, πειράζων. Тази дума с течение на времето е придобила лошо значение, подобно на използваната няколко пъти в Новия Завет πειρασμός. Оттук думите “не ни въвеждай в изкушение” могат да се разбират като изкушение не от Бога, а от дявола, който действа върху вътрешните ни наклонности и по този начин ни въвежда в грях. Разбирането на “не въвеждай” в разрешителен смисъл, „не допускай да бъдем изкушавани“ (Евтимий Зигавин), и на πειρασμός в смисъл на изкушение, което не можем да понесем, трябва да бъде отхвърлено като произволно. Следователно, ако изкушението на въпросното място означава изкушение от дявола, това обяснение трябва да засегне последващото значение на думите “от лукавия” – τοῦ πονηροῦ.

„от лукавия“. На гръцки език е ἀπὸ τοῦ πονηροῦ. Вече се срещнахме с тази дума; тук тя се превежда на руски и славянски неопределено – “от лукавия”; във Вулгата – a malo; в немския превод на Лутер – von dem Uebel; на английски – from evil. Този превод е оправдан от факта, че ако тук се разбираше „от дявола“, щеше да се получи тавтология: не ни въвеждай в изкушение (подтекстът е – от дявола), а ни избави от дявола. Τὸ πονηρόν в среден род, с определителен член и без съществително, означава „зло“ (вж. коментара към Мат. 5:39) и ако Христос е имал предвид тук дявола, правилно е отбелязано, че Той би могъл да каже: ἀπὸ τοῦ διαβόλου или τοῦ πειράζοντος.

„избави“ – ῥῦσαι. Във връзка с това трябва да се обясни и глаголът „избави“ (ῥῦσαι). Този глагол се съединява с два предлога „от“ и това изглежда се определя от истинското значение на този вид съединение. За човек, който е затънал в блато, не може да се каже: избави го от (ἀπό), а от (ἐκ) блатото. Следователно може да се предположи, че в стих 12 би било по-добре да се използва  „εκ“, ако се отнася за злото, а не за дявола. Но от това няма нужда, тъй като от други случаи ни е известно, че „да избавиш от (εκ)“ указва на реална, вече настъпила опасност, докато „да избавиш от (από)“ говори за очаквана или възможна опасност. Смисълът на израза с употреба на първото „от“ (εκ) е „да избавиш от“, а на второто – „да предпазиш от“, при което не се изключва напълно мисълта и за избавление от вече съществуващо зло, на което човек вече е изложен.

В заключение ще отбележим, че двете прошения в този стих се смятат от много сектанти (реформатори, арминиани, социниани) за едно прошение, така че при тях Господнята молитва има само шест прошения.

Славословието накрая се привежда в Деяния на апостолите, от Йоан Златоуст, Теофилакт Охридски, в протестански издания (в немския превод на Лутер, както и в английския превод), също така и в славянските и руските текстове. Но има основания да се смята, че то не е изречено от Христос и затова не е включено в първоначалния евангелски текст. За това свидетелстват преди всичко разликите в произношението на самите думи, които се наблюдават и в нашите славянски текстове.

Така например в Евангелието се казва: „защото Твое е царството, и силата, и славата во веки, амин“, но свещеникът казва след „Отче наш“: „защото Твое е царството, и силата, и славата, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и до вечни векове“. В достигналите до нас гръцки текстове тези разлики са още по-отчетливи, което не би могло да се случи, ако славословието беше заимствано от оригиналния текст. То не се среща в най-старите ръкописи и Вулгата (само „амин“), нито пък е било известно на Тертулиан, Киприан, Ориген, свети Кирил Йерусалимски, Йероним, Августин, свети Григорий Нисийски и други. Евтимий Зигабен изрично казва, че то е „приложено от църковните тълкуватели“. Изводът, който може да се направи от 2 Тим. 4:18, според Алфорд, по-скоро говори против присъствието на славословието в ранния текст, отколкото в негова полза. Единственото, което може да се каже в негова полза, е, че то се намира в древния паметник „Учение на дванадесетте апостоли“ (Didache XII apostolorum, 8, 2) и в сирийския евангелски превод Пешита. Но в „Учението на дванадесетте апостоли“ то е в този вид: „защото Твоя е силата и славата вовеки“ (ὅτι σοῦ ἐστιν ἡ δύναμις καὶ ἡ δόξα εἰς τοὺς αἰῶνας); а Пешита „не е извън подозрение за някои интерполации и добавки от лекториите“.

Предполага се, че става дума за богослужебна формула, въведена с течение на времето в текста на Господнята молитва (срв. 1 Пар. 29:10-13). Първоначално може би е била добавена само думата “Амин”, а след това формулата се е разпространила отчасти въз основа на съществуващите литургични формули, а отчасти чрез добавяне на произволни изрази, точно както евангелските думи, изречени от архангел Гавриил, са били разпространени в нашата църковна песен “Богородице Дево, радвай се“. За тълкуването на евангелския текст славословието или няма никакво значение, или има съвсем малко значение.