От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 7

Отново има ясен преход към говорене на „ти“. Сега е даден пример не от живота на евреите, а на езичниците.

Цялото обяснение на стиха зависи от значението, което придаваме на думите „не говорете излишно“ (μὴ βαττολογήσητε; в славянската Библия – не лишше глаголите; Vulgatä: nolite multum loqui – не говорете много). Нека първо да отбележим, че значението на гръцката дума βατταλογήσητε е важно за определяне на качествата на истинската молитва. Ако я преведем с „не говорете много“, това означава, че нашите (както и католическите и други) църковни служби според Христовото учение са излишни поради своята многословност. Ако я преведем с „не повтаряйте“, това е осъждане на многократната употреба на едни и същи думи в молитвата; ако преведем „не говорете излишно“, смисълът на Христовото наставление ще остане неясен, тъй като не е известно какво трябва да разбираме тук под „излишно“.

Съвсем не е изненадващо, че тази дума дълго време е занимавала екзегетите, още повече че е изключително трудна, тъй като в гръцката литература се среща самостоятелно само тук, в Евангелието на Матей, и при един друг автор от VI в. – Симплиций (Commentarii in Epicteti enchiridion, 1842). Може да се очаква, че с помощта на последния ще успеем да хвърлим светлина и върху значението на думата в Матей. За съжаление обаче значението на думата е също толкова неясно при Симплиций, както при Матей. Първо, при Симплиций е употребено не βατταλογεῖν, както в Евангелието (според най-добрите четения), а βαττολογεῖν, но това не е от особено значение. Второ, при Симплиций въпросната дума несъмнено означава „бъбрене“, „празнословие“ и следователно има неопределено значение. На Запад съществува цяла литература за значението на въпросната дума. За нея е казано толкова много, че екзегетичната „ваталогия“ дори предизвиква присмех. „Учените тълкуватели – казва един писател – могат да бъдат държани отговорни за това, че толкова много са ватологизирали тази дума“.

Резултатът от многобройните изследвания е, че думата и до днес се смята за „загадъчна“. Опитали са се да я изведат от собственото име Βάττος. Тъй като традицията сочи трима души с такова име, изследователите са се опитали да открият от кого произлиза въпросната дума. В „Историята“ на Херодот (IV, 153) подробно се разказва за един от тях, който заеквал, и от него е произлязла думата “ваталогия”. Обстоятелството, че Демостен е бил наричан подигравателно βάτταλος – заекващ – може би подкрепя това мнение. Да се преведе евангелската дума βατταλογήσητε с „не заеквайте“ като езичници, е невъзможно предположение.

От предложените производни най-добрият вариант изглежда този на т.нар. vox hybrida – смес от различни думи, в случая еврейски и гръцки. Гръцката дума, включена в тази смесена дума, е λογέω, същата като λέγω, която означава „говоря“. Но що се отнася до точната еврейска дума, от която произлиза първата част на израза, мненията на екзегетите се различават. Някои я извеждат от еврейското „бата“ – бъбря, говоря безсмислено; други – от „батал“ – бездействам, или от „бетел“ – не действам, прекъсвам и преча. От тези две думи би могла да се образува думата βατάλογος вместо βαταλόλογος, по подобие на това как idolatra е произлязла от idololatra. Но на иврит думата няма две „т“, както е на гръцки, а само едно. За да обяснят двойното т, е използвана доста рядката дума βατταρίζειν, която означава „бъбря“, и така е получена βατταλογέω от Мат. 6:7. От тези две версии първата е за предпочитане поради факта, че „л“ се съдържа в гръцкото λογέω (λέγω) и следователно не е необходимо да се взема предвид тази буква при извеждането. Ако се изведе от „бата“ и λογέω, обяснението на думата ще бъде подобно на това, което дава Йоан Златоуст, смятайки βαττολογία за равнозначно на φλυαρία, тоест празно говорене, говорене на безмислици, на дреболии.

Ето как думата е предадена в немския превод на Лутер: soltt ihr nicht viel flappern – не трябва да приказвате много. На английски: „не правете празни повторения“.

Единственото възражение, което може да се направи срещу това тълкуване, е, че еврейската дума bata вече сама по себе си съдържа понятието за празнословие, и не е ясно защо е добавена гръцката λογέω, което също означава „изричам слово“, така че ако изразът се преведе буквално на руски език, то трябва да се получи „да пустословиш – словиш“.

Но вярно ли е, както твърди Т. Цан, че λογέω означава точно „да говоря“? Този глагол в гръцкия език се появява само в сложни думи и означава, подобно на λέγω, винаги да говориш смислено, по план, с аргументация. За безсмислено говорене обикновено се използва λαλεῖν. Получава се нещо противоречиво, ако свържем λογέω – да говоря смислено с еврейската дума bata – да говоря безсмислено. Тази трудност очевидно може да бъде избегната, ако дадем на λογέω значението – повече да мисля, отколкото да говоря. Следователно по-ясното значение на глагола в Мат. 6:7 е „не мислете празно“ или, по-добре, „не мислете празнословно като езичниците“. Потвърждение на това тълкуване може да се намери във факта, че според Толук при древните църковни писатели „понятието за многословие отстъпвало на заден план, и, обратно, те го разбирали като молитва за нещо недостойно и неприлично“. Толук потвърждава думите си със значителен брой примери от светоотеческите текстове.

Ориген казва: μὴ βαττολογήσωμεν ἀλλὰ θεολογήσωμεν, като обръща внимание не на процеса на говорене, а на самото съдържание на молитвата. Освен това, ако се обърне внимание на съдържанието на Господнята молитва, която, както личи от смисъла на речта, е била предназначена да служи като образец за отсъствие на ваталогия, ще се види, че в нея няма нищо недостойно, несмислено, празно или достойно за порицание. Така стигаме до заключението, че думата βαττολογεῖν порицава преди всичко празната мисъл по време на молитва, празното говорене, зависещо от нея, и наред с другото многото говорене (πολυλογία) – дума, която използва и самият Спасител и която изглежда има значение и за обяснението на „ватология“.

По-горе беше казано, че в този пасаж Христос предупреждава да не се подражава на езичниците, а не на лицемерите. Когато разгледаме това предупреждение от фактическа гледна точка, ще открием примери, които доказват, че при обръщението към своите богове езичниците са се отличавали както с дребнавост, така и с многословие. Такива примери могат да бъдат открити сред класиците, а Библията потвърждава това на два пъти. Жреците на Ваал „призовавали името му“ от „сутрин до обед, като казвали: Ваале, чуй ни!“. (3 Цар. 18:26). Езичниците в Ефес, изпълнени с ярост, викали: „Велика е Артемида Ефеска!” (Деян. 19:28-34). Изглежда обаче съмнително дали тези случаи могат да послужат като илюстрация на многословна молитва на езичниците. Много по-подходящо е тук общото наблюдение, че за езичниците по принцип е характерно многословието и даже са имали различни названия за него – διπλασιολογία (повторение на думи), κυκλοπορεία (заобикаляне), тавтология и многословие в собствен смисъл. Множеството богове подтиквало езичниците към приказливост (στωμυλία): боговете наброявали до 30 000. В тържествените молитви към боговете трябвало да се изброяват техните прозвища (ἐπωνυμίαι), които били многобройни (Толук, 1856).

За тълкуването на този стих от Матеевото евангелие за нас би било напълно достатъчно, ако в езичеството се открие поне един ясен случай, потвърждаващ думите на Спасителя; такова съвпадение би било доста важно. Но ако известните ни случаи, и то съвсем ясни, са многобройни, стигаме до извода, че Спасителят описва съвременната Му историческа действителност. Упреци към дългите и безсмислени молитви се срещат и в Библията (вж. Ис. 1:15, 29:13; Ам. 5:23; Сир. 7:14).

Нека да видим на кого се молят езичниците, за да разберем защо  се молят по този начин. Те се молят на демони, които, дори и да чуват, не могат да разберат. Защото те не могат дори  зло да извършат, освен ако Бог не допусне. … Молят се на безчувствени идоли, които не могат нито да чуят, нито да отговорят. Тогава изглежда справедливо, че крещят толкова дълго, когато няма кой да чуе, нито да отговори. Затова Илия, когато Вааловите жреци викали към боговете си при изгарянето на жертвите, той подигравателно казал: „Викайте, викайте със силен глас; защото той е бог .. и може би спи“ (3 Цар. 18:27). По същия начин онзи, който дълго произнася своята молитва, все едно, че укорява Бога, сякаш Той спи.

PG 56:710-11