прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
По отношение на това място е възникнала една ерес, дори пагубно учение на философите, които казват: „Ако Бог знае за какво ще се молим, преди да Го помолим, и знае от какво имаме нужда, напразно е да се обръщаме към знаещия.“
На това трябва да отговорим накратко, че ние не сме разказвачи [на нашите нужди пред Бога], а просители. Защото едно е да съобщиш на незнаещия, а друго е да молиш онзи, който знае. В първото се крие указание, а във второто – смирена покорност. Там ние вярно излагаме нещата, а тук смирено умоляваме.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Смисълът на тези думи е ясен. „На тях, тям“, тоест на езичниците. Йероним пише, че вследствие на това учение на Спасителя възникнала ереста и извратената догма на някои философи, които казвали: ако Бог знае за какво ще се молим, ако още преди нашите молби Той знае за нашите нужди, то напразно ще говорим на Знаещия. На тази ерес както Йероним, така и други църковни писатели отговарят, че в молитвите си към Бога ние не казваме на Бога за нашите нужди, а само молим. „Едно е да кажеш на незнаещия, а друго е да поискаш от знаещия“. Тези думи могат да се смятат за достатъчни за обяснението на този стих. Можем само да добавим, заедно с Йоан Златоуст и други, че Христос тук не говори срещу настойчивите и засилени молби на хората към Бога, за което свидетелства притчата на Христос за бедната вдовица (Лука 18:1 – 7) и за настойчивия приятел (Лука 11:5 – 13).