От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 48

При Лука (Лука 6:33-36) има допълнения, които не се срещат в Матей, и като цяло беседата е представена по малко по-различен начин. Последният стих в Лука (Лука 6:36) гласи: „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“, който е сходен по конструкция с дадения стих от Матей, но е несходен по използваните думи.

Думата τέλιος  (съвършен) се среща сред евангелистите само два пъти в Матей (още при Мат. 19:21), но няколко пъти при апостолите Павел, Яков и веднъж в 1 Йоан 4:18. Произхожда от τέλος – в смисъл на завършен, използва се за жертвени животни без телесни дефекти, за възрастни хора за разлика от младенците, а в морален смисъл означава съвършенство, завършеност, безпогрешност, чистота. Думите на Спасителя имат ясна връзка със стих 45, в който не се изброяват всички качества на Бога, а само Неговата доброта. Това е единственият смисъл, в който Христовата реч може да бъде разбрана от слушателите Му.

Мнозина измерват Божиите заповеди със собствената си слабост, а не със силата на светиите, смятат тези заповеди за невъзможни и казват, че е достатъчна добродетел да не мразим враговете си; но да ги обичаме казват, е заповед, която не е по силите на човешката природа да изпълни.

Но трябва да бъде разбрано, че Христос не предписва нещо невъзможно, а съвършенство. Такъв е бил нравът на Давид към Саул и Авесалом; мъченикът Стефан също се е молил за враговете си, докато те са го убивали с камъни, а Павел е искал да бъде анатемосан вместо своите преследвачи. Защото всеки, който спазва Божиите заповеди, по този начин става Божий син.

Любовта към врага се проявява тогава, когато не скърбим за неговия успех и не се радваме на падението му. Мразим онзи, комуто не желаем да се подобни, и преследваме с лоши желания напредъка на човека, на чието падение се радваме.

И все пак често може да се случи, без да се жертва любовта, падението на врага да ни зарадва, а възходът му да ни натъжи, без тук да има някаква завист. А именно, когато чрез неговото падение някой заслужил човек се повдигне, или чрез неговия успех някой незаслужил бива потиснат. Но тук трябва да се съблюдава строга разсъдителност, за да не би, следвайки своята омраза, ние да я скрием от себе си под благовидния претекст за полза на другите. Трябва да съобразим колко дължим на падението на грешника, и колко на справедливостта на Съдията. Защото, когато Всемогъщият порази някой закоравял грешник, ние трябва веднага да възвеличим Неговата справедливост като Съдия и да състрадаваме с другия, който загива.

Моралия

Господ е доказал, че всичко се усъвършенства чрез доброта. Законът изисквал да обичаш ближния, но позволявал да ненавиждаш врага. А вярата постановява да обичаш враговете и чрез действието на любовта към всички да съкрушаваш дръзките стремежи на човешкия ум. Тя не само сдържа гнева да не отмъщава, но и го смекчава, като го превръща в любов към засегналия ни, тъй като само за езичниците е характерно да обичат обичащите ги и да се грижат за грижещите се за тях.

Коментар върху Евангелието от Матей