От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 33

Заповедта е дадена в Лев. 19:12; Чиср. 30:3; Втор. 23:21, 23. И тук Спасителят само обобщава същността на старозаветния закон. В Лев. 19:12 не се забраняват всички клетви като цяло, а само лъжливите клетви. Преводът на Седемдесетте е почти идентичен с еврейския текст. Последните две споменати места се отнасят до обетите. Преводите на руски и латински език са следните: „не престъпвай клетвата“, Vulgatä: non perjurabis, и те не са точни; славянският: „не в лъжа кленеши“; в еврейския текст Лев. 19:12 към „не се кълни“ е добавена думата „лашакер“ – „лъжа“, което е изразено с гръцкия глагол ἐπιορκέω, който за разлика от обикновения ὀρκέω означава „кълна се лъжливо“.

Затова смисълът на думите на Спасителя изглежда е: Не се кълнете лъжливо, а когато се закълнете (не лъжливо), изпълнете пред Господа (в славянския превод е по-точно – „воздаси же Господеви“) клетвите си. Така приблизително тълкува и Йоан Златоуст: „Какво означава: “Изпълнявайте клетвите си пред Господа”? Това означава: когато се кълнеш, трябва да говориш истината (ἀληθεύεις ὀμνύς)“. Тук не се говори за клетвопрестъпление.

Законът е наложил наказание за престъпване на клетва, така че благоговението пред тайнството на клетвата да възпира опитите за нарушаването й и в същото време грубият и самохвален народ да има често напомняне за своя Бог благодарение на клетвата. Но вярата е отменила обичая на клетвите, като е установила делата на нашия живот да се извършват в истина, и, като унищожи действието на лъжата, тя ни е предписала да говорим и да слушаме в простота (тоест, да бъде това, което е било, и да не бъде това, което не е било, доколкото между “да” и “не” се открива място за лъжа, а което е повече от това, то е от лукавия (Мат. 5:37). Следователно онези, които живеят в простотата на вярата, нямат нужда от обичая на клетвите, защото за тях винаги е това, което е, и не е това, което не е ,  поради което всяка тяхна дума и действие е извършено в истина.

Коментари върху Евангелието от Матей