От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 20

За фарисеите се говори в коментара към Мат. 3:7.

Книжниците са хора, които са изучавали Писанията, „учени“ (homines literati), което на еврейски е „соферим“. Книжниците са хора, които са изучавали Писанията, “учени” (homines literati), което на иврит е “соферим”. Тъй като изучавали закона, те били наричани още законници или учители на закона. Йосиф Флавий ги нарича тълкуватели на отеческите закони, софисти и свещенокнижници (ἱερογραμματεῖς). Те са получавали и почетните титли равини. Това са били хората, които са отговаряли за книжовната дейност по онова време, включително за писането на частни писма.  Книжовниците са имали голямо влияние сред хората.

Що се отнася до смисъла на стиха, очевидно е, че тук се има предвид, че книжниците изпълняват само старозаветния закон, старозаветната правда (δικαιοσύνη), без да се добавят такива действия, които биха свидетелствали за изпълнението, посочено от Христос. Старозаветният закон не се отменя от учението на Христос. Но ако той се изпълнява, грубо казано, без добавките, направени от Него, такова изпълнение на закона, характерно за книжниците и фарисеите, трябва да се разглежда като недостатъчно, несъвършено, механично, необмислено, неразумно и дори безнравствено. Учениците на Христос трябва да превъзхождат книжниците и фарисеите в спазването на закона. Ако учениците не правят това, те няма да влязат в небесното царство. Така че законът и неговото спазване трябва да бъдат присъщи на учениците. Или закон сам по себе си, или закон без неговото изпълнение, е свойствено на книжниците и фарисеите.

Праведността на книжниците и фарисеите е в заповедите на Мойсей, но Христовите заповеди са по-пълни от тях. Ето защо Той казва: „Който не изпълни повече от предписанията на закона и тези Мои заповеди, които при тях се смятали за най-малки, няма да влезе в Небесното Царство.“ Защото онези заповеди, както казахме, освобождават от наказанието, което се полага на престъпниците на закона, но не въвеждат в Царството. А тези (на Христос) едновременно освобождават от наказанието и въвеждат в Царството. Ако, прочее, да се нарушат тези най-малки заповеди и да не се спазват е едно и също нещо, то защо по-горе Господ казва за този, който нарушава: “Който наруши една от тия най-малки заповеди, ще се нарече най-малък в Царството Божие” (Мат. 5:19), показвайки, че макар и най-малък, такъв ще бъде в Царството. Тук Той говори за онзи, който не спазва заповедите – че ако праведността на християнина не превъзхожда праведността на книжниците и фарисеите, такъв човек няма да влезе в Царството Небесно. А който не влезе в Царството Небесно, ще остане извън Царството.

PG 56:689

Той осъжда праведността  на книжниците и фарисеите, защото те не търсят вяра в божественото обещание, а търсят човешка похвала и светска слава. Имаме примера на гордия и надменен фарисей, който, както си мислел, изтъквал на показ заслугите на своя на праведност; безсрамно, с надменен дух, с горделиви думи хвалил себе си пред Бога. Следователно книжниците и фарисеите пазят видима праведност не за да угодят на Бога, а за да придобият човешка слава, земна печалба и временни ползи. И затова Господ  ни призовава да бъдем над тази прословута праведност на човешката слава чрез делата на небесната праведност и заслугите на вярата.

Трактат върху Евангелието от Матей

За това, че и най-малката вина на учителя вреди на учението

Той укорява фарисеите за това, че те, презирайки Божиите заповеди, създали свои собствени предания; затова и тяхното учение сред народа не им принася полза, доколкото те нарушавали дори най-малкото предписание на закона. Можем да разбираме това и по друг начин: образоваността на учителя, повредена даже от малък грях, го сваля надолу от висшата степен и той не получава полза от своето изучаване на праведността, която дори  най-малката вина унищожава. Съвършеното блаженство се състои в това, да изпълниш на дело онова, което учиш с думи.

Коментари върху Евангелието от Матей