Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
Виж отново каква е наградата: Защото голяма е наградата ви на небесата. Но като чуеш, че Царството небесно не се дава при всяко блаженство, не се обезсърчавай. Въпреки че Христос назовава наградите по различен начин, Той въвежда всички в Царството. И когато Той казва, че скърбящите ще се утешат, милостивите ще бъдат помилвани, чистите по сърце ще видят Бога, а миротворците ще бъдат наречени синове Божии, с всичко това Той има предвид нищо по-малко от Небесното Царство. Вкусващите тези блага непременно ще достигнат и Царството. Затова не мисли, че тази награда принадлежи само на бедните духом, но и на онези, които гладуват и жадуват за правда, и на кротките, и на всички останали. Защото именно затова Той споменава блаженството във всяка заповед, за да не очакваш нищо чувствено. Не може да бъде блажен онзи, който се увенчава с онова, което в настоящия живот се унищожава и изчезва като сянка.
Тълкувание на Евангелието от Матей
От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 35
А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
Проф. А. П. Лопухин
Срв. Лука 6:23.
Към общия израз на Матей “радвайте се и се веселете” при Лука е добавено “в оня ден”, т.е. в самото време на поругания, гонения и хули, в самия ден на скръбта, произтичаща от всички тези злини. Мисълта, че хората, които заради вярата си в Христос срещат в този свят злоба, гонения и издевателства, ще получат небесна награда, е разбираема. Не може да се съгласим с мнението, че тук Спасителят е имал предвид само учениците и че само чрез тях е говорил на всички останали, които са възнамерявали да им подражават (Евтимий Зигавин и др.). Че думите Му не се отнасят само до най-близките Му ученици, доказва историята на гоненията срещу християните. Христос потвърждава тази Своя мисъл, като казва: „тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас“, като по този начин поставя и въздига слушателите Си на едно ниво с пророците, а от друга страна, посочва общия, обичаен характер на пророческия жребий и служение. Спасителят не казва какви именно гонения срещу предишните пророци има предвид тук. Трябва да приемем, че те са били добре известни на Христовите слушатели (срв. Деян. 7:52; Евр. 11:32-40; Йер. 20:2; 2 Пар. 24:21).