Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
Виж тяхната вяра и послушание. Те бяха заети със своята работа (а знаете колко привлекателен е риболовът), но щом чуха призива на Господа, не се забавиха, не отложиха за друго време, не казаха: „Нека отидем у дома и да се посъветваме с роднините си“, а, оставяйки всичко, Го последваха – както Елисей последва Илия.
Защото Христос изисква от нас такова послушание, че да не се бавим нито за миг, дори и когато ни притиска най-крайната необходимост.
Обърни внимание и на тяхната вяра, поради която те пренебрегнаха дори и баща си; необходимо е Христос да се предпочита и пред родителите.
Немалко свидетелство за тяхната добродетел е това, че леко понасяха бедността, с ръцете си изкарваха прехраната си, бяха свързани помежду си с взаимна любов, държаха при себе си баща си и му служеха.
Вероятно те бяха чули от Петър и Андрей, че Христос е обещал да направи Своите последователи ловци на човеци.
Наистина, Божието царство няма цена по оценка, но струва толкова, колкото имаш. Защото за Закхей то струваше половината от имуществото му, защото другата половина той задържа за четворно възмездяване на онова, което бе придобил несправедливо. За Петър и Андрей то струваше оставените мрежи и лодка, за вдовицата – две лепти, за друг струваше чаша студена вода. И така, Божието царство, както казахме, струва толкова, колкото имаш.
40 беседи върху Евангелието
Няма посочени паралелни места.
Неизвестен автор (5 век)
Виж, казва се, че Петър и Андрей оставили мрежите, а Яков и Йоан – бащата и лодката. Защото всеки, който върви към Христос, трябва преди всичко да остави три неща: делата на плътта, светското имущество и родителите по плът.
Оставянето на рибарските мрежи означава оставяне на плътските дела; лодката – на имуществото; бащата – на всички родители. И виж реда: първо мрежите, после лодката, а след това бащата. Защото най-напред трябва да се оставят светските дела, понеже именно те вредят на духовните. На второ място – имуществото, защото не е толкова вредно да притежаваш нещо в света, колкото да вършиш светски дела, макар че и самото притежание също носи вреда. Най-накрая – родителите, които също могат да бъдат пречка, но по-малка от богатството или делата на този свят.
Следователно те оставиха лодката, за да станат кормчии на кораба на Църквата; оставиха мрежите, за да улавят вече не риби за земния град, а хора за небесния; оставиха един баща, за да станат духовни отци на мнозина. (56:676)