От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 10

(Срв. Лук. 4:8)

Независимо от краткостта си, думите на Христос (особено на гръцки) са изпълнени с енергия и сила. ‘Υπαγε на гръцки е по-силно, отколкото „махни се“, и означава „далеч от Моите очи“. Силата на изкушението предизвиква окончателното и гневно отстраняване на сатаната. Прибавката ὀπὶσω μου, което означава „зад Мен“ или почти „следвай зад Мен“, която се съдържа в някои сравнително неважни кодекси и се потвърждава от мъченик Юстин (Dialogus cum Tryphone, 103:6), Атанасий Александрийски, Йоан Златоуст, Теофилакт Охридски и други, макар, следователно, и да е много древна, се счита за добавена от други места на Новия Завет (Мат. 16:23; Марк 8:33). Ориген направо казва, че тя не следва да се прибавя (χωρὶς τῆς ὀπίσω μου προσθήκης). Игнатий, Йероним, Евсевий и други я пропускат. Тя не присъства в най-важните кодекси – Синайския и Ватиканския. Най-вероятно тези думи са били пропуснати в първоначалния текст. Това предположение се подкрепя от това, че подобни думи към Петър (с прибавката ὀπίσω μου) не означават заповед да се махне от Христа, но само – да не застава на пътя Му и да не пречи на Неговите намерения. Оттук, ако подобна заповед била дадена на дявола, то той не би бил прогонен, но или би могъл, или е трябвало да последва Христа. Дяволът е отстъпил от Христа само до време, но е твърде невероятно Христос да заповяда дяволът непрестанно да Го следва.

Текстът в отговора на Христос е взет от Второзаконие (Втор. 6:13). В превода на Седемдесетте това място се чете: „От Господа, твоя Бог ще се боиш и само Нему ще служиш“. Буквално от еврейски: „Бой се от твоя Йехова Елохим и Нему служи (бъди раб)“. Имайки предвид тази разлика, едни мислят, че текстът е преведен в свободен превод от еврейски, други – че е взет от превода на Седемдесетте с малки изменения. Откъде наистина е бил заимстван текстът е трудно да се реши. По-вероятно от превода на Седемдесетте. В Библията разглежданият текст е приведен почти редом с другия, посочен от Христос във второто изкушение и има смисъла, че Израил трябва да служи на Господ Бог (Йехова Елохим), и само на Него да се покланя. Следователно, и в разглежданото място на Евангелието става дума не за Иисус Христос, но за Бог Отец и смисълът е, че вместо да се покланя на дявола, Иисус Христос трябва да се покланя на Бога и да Му служи. Но в преносен смисъл тези думи биха могли да се отнасят и за дявола. Спасителят сякаш му казва: ти Ме изкушаваш да се поклоня на тебе и да ти служа, но ти самият трябва да се покланяш и да служиш на Бог. А тъй като пред дявола е бил Бог, равен на Отца и Духа по същност, то думите на Христос могат да имат и такъв смисъл: Вместо Аз да се покланям и да служа на тебе, ти сам трябва да се покланяш и да служиш на Мене. Блажени Йероним в своето тълкувание кратко и ясно изказва тази мисъл: „дяволът, който казва на Спасителя: ако, паднал, ми се поклониш, чува противоположното, че той самият трябва да Му се поклони като на свой Господ и Бог“.

Тогава му казва Иисус: Върви (vade), сатана, защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш (Втор. 6:13). Въпреки мнението на мнозина, сатаната и апостол Петър не се осъждат с един и същи израз. Действително, на Петър се казва: “Върви след Мене (vade retro me) сатана”, тоест ти, който се противиш на Моята воля, Ме следвай; а дяволът чува: “Иди, сатана”, но на него не е казано: “след Мене”, а се подразбира: “Иди в огън вечен, който е приготвен за теб и твоите ангели”.

(Блажени Йероним цитира текста от Мат. 16:23 според гръцкия оригинал и латинския превод: ὕπαγε ὀπίσω μου, σατανᾶ. В българския превод това място е преведено както и в Мат. 4:10 – “махни се от Мене, сатана”).

Коментари върху Евангелието от Матей

Господ сложил край на дяволската съблазън, казвайки: “Махни се от Мене, сатана”, за да не продължава той със своите съблазни. А дяволът (което е напълно разбираемо, доколкото може да го осмисли разумът) отстъпил не защото послушно приел заповедта, но го прогонила или самата Божественост на Христос, или пребиваващият в Него Свети Дух. И това е особено утешително за нас, защото дяволът изкушава Божиите хора не толкова колкото иска, а само докато му позволява това Христос или Светият Дух, Който е в тях.

PC 56:668

И ето, третата хитрост на дявола била приведена в действие – изкушението с власт. И така, като поставил Господ на висока планина, той Му предложил всички царства на земята, ако само му се поклони. Но двойният отговор на Господа разсеял всички надежди на дявола. Дяволът съблазнил Адам с храна, от райската слава го отвел към мястото на греха, тоест в областта, където се намирало забраненото дърво, и го съблазнил с жаждата да притежава божествено име, обещавайки му, че ще бъде подобен на бог. По този начин дяволът се обръща срещу Господа с цялата сила на света и предлага на своя Създател притежанието на цялата вселена, така че, запазвайки реда на древната измама, сега да изкуси с жажда за власт Този, Когото не съблазнил с храна и не помръднал от мястото Му. Но Господ със Своя отговор насочил речта към достойния за Него разговор за висшето, защото Той казал: “Махни се от Мене, сатана, защото е писано: Само на Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”. Това бил подобаващ отговор на безразсъдството на дявола, и когато той чул името “сатана”, изобличаваш неговото престъпление, той познал в човека своя Господ Бог, Комуто подобава поклонение.

Чрез действието на този отговор Господ ни е дал великолепен пример как ние, презирайки славата на земната власт и отхвърляйки жаждата да притежаваме светски блага, помним, че трябва да се покланяме само на единия Бог и Господ, особено когато почитанието на дявола е станало обичайно дело за всеки век. И така, след това бягство на дявола на Христос служили ангели (Мат. 4:11), показвайки, че след като дяволът бил победен и обезглавен от нас, ангелите и небесните сили ще ни помагат и служат.

Коментари върху Евангелието от Матей