Виж колко безразсъдни и лъжливи са всички дяволски обещания. Наистина, той не би могъл да даде всичко на един, без да отнеме всичко от всички; а ако беше отнел всичко от всички, никой не би му се покланял, защото ако някой му се покланя, то не е от любов или от страх, а само защото той или обещава богатства, или ги дава. И каква полза би имал дяволът да отнеме всичко от всички и да го даде на един, за...
Виж колко безразсъдни и лъжливи са всички дяволски обещания. Наистина, той не би могъл да даде всичко на един, без да отнеме всичко от всички; а ако беше отнел всичко от всички, никой не би му се покланял, защото ако някой му се покланя, то не е от любов или от страх, а само защото той или обещава богатства, или ги дава.
И каква полза би имал дяволът да отнеме всичко от всички и да го даде на един, за да бъде презиран от всички, а почитан само от един? Но не можем да кажем, че всеки владее своето, а над всичко това стои дяволът. Защото той никога не е владеел сам света, нито е било, нито може да бъде някой да бъде в подчинение само на него.
Преди всичко – поради Бога, защото Той не му дава такава възможност. А на второ място – поради самия дявол. В какво е неговата радост, слава и сила, ако не в гордостта, завистта, яростта, тщеславието и подобни? Там, където на това се отдават, едно царство не може да устои, а неизбежно се разделя на много. А там, където това го няма, дяволът не е на почит и не може да царува. (PG 56:667)
Срв. Лука 4:5-7 В някои кодекси стои в минало време „казал“ или „говорил“ (εἶπεν). За да разберем смисъла на това изкушение, необходимо е да разсъждаваме не толкова за това, което принадлежало на дявола, но за това, което принадлежало на Христос. Обяснявайки връзката на кръщението с изкушението ние казахме, че кръщението от страна на Христос е било акт на подчинение на Йоан и приемане на вид на раб. Изкушението е било, така да се каже, продължение на кръщението, било преход от...
В някои кодекси стои в минало време „казал“ или „говорил“ (εἶπεν). За да разберем смисъла на това изкушение, необходимо е да разсъждаваме не толкова за това, което принадлежало на дявола, но за това, което принадлежало на Христос.
Обяснявайки връзката на кръщението с изкушението ние казахме, че кръщението от страна на Христос е било акт на подчинение на Йоан и приемане на вид на раб. Изкушението е било, така да се каже, продължение на кръщението, било преход от външното потапяне във водите на Йордан към вътрешното кръщение, което се състояло в молитва и пост. На последното стъпало на това вътрешно кръщение робското състояние и робският вид на Христа достигнали до крайната си степен. Той нямал дори и хляб, с който да утоли своя извънмерен глад. Първото изкушение имало вид на грижа от страна на дявола за тялото на Христа. Човек, който е бил гладен, знае колко привлекателен е за гладния дори камъкът, превърнат в хляб. Но такова изкушение се оказало твърде малко и било отхвърлено.
В следващите изкушения привлекателното постепенно се засилва. Привлекателното за гладното тяло се заменя с привлекателното за духа. На последното стъпало се предлага това, което във висша степен е привлекателно за гладния човек. Истина е, че за богатството понякога привлекателна е бедността, но така става само в редки случаи, когато има пресищане. А за бедния и гладен роб винаги е привлекателна самата идея за господство, щастие и благополучие. Тук става дума не само за насъщния хляб, но за изобилието.
По такъв начин третото изкушение много ясно се разкрива като следствие на първото. Несъмнено нито един обикновен човек, дори в по-добро състояние от това на Спасителя, не би устоял пред подобно изкушение. Той би се поклонил на дявола и, което е по-удивително от всичко, би намерил за възможно да се оправдае. Хиляди, дори милиони хора просто си мечтаят за подобно поклонение. По този начин и тук ние се срещаме с плюсове и минуси, но величините, поставени при тях, далеч не са близки и несъразмерни. От страната на Христос е бил минусът на всяко житейско благополучие. От страната на дявола е имало положителна величина, и дори тя да не е особено голяма и да не се отличава с абсолютен характер, то и тогава би могла да бъде привлекателна за лишения от всякакво имущество и страдащ Господ. Страдащият раб, именно поради самото това страдание, е бил Господ (Κύριος), Той господствал по силата на самата възприета от Него идея за служение, а дяволът бил роб. В това се състояла логическата несъстоятелност на изкушението и то било отхвърлено.
Ако погледнем на последователността на изкушенията на Иисус, нека се замислим колко трудно ние се освобождаваме от изкушенията. Древният враг въстана срещу първия човек, нашия прародител, с три изкушения, защото той го изкушава с лакомия, тщеславие и любостяжание. Но той сатаната победи чрез изкушението, защото подчини на себе си Адам чрез неговото съгласие. Той го изкуши с лакомия, когато му посочи забранената храна от дървото и го убеди да я вкуси. Изкуши го и с тщеславие, когато му каза: “Бъдете...
Ако погледнем на последователността на изкушенията на Иисус, нека се замислим колко трудно ние се освобождаваме от изкушенията. Древният враг въстана срещу първия човек, нашия прародител, с три изкушения, защото той го изкушава с лакомия, тщеславие и любостяжание. Но той сатаната победи чрез изкушението, защото подчини на себе си Адам чрез неговото съгласие. Той го изкуши с лакомия, когато му посочи забранената храна от дървото и го убеди да я вкуси. Изкуши го и с тщеславие, когато му каза: “Бъдете като богове” (Бит. 3:5). Изкуши го и с любостяжание, когато каза: “знаещи добро и зло”. Защото любостяжанието се отнася не само до парите, но и до превъзнасянето. Затова прекомерният стремеж към величие с право се нарича любостяжание. Но с каквито начини свали свали първия човек, със същите начини той пристъпи и към втория изкушаван Човек. Защото той Го изкушава с лакомия, когато казва: “Кажи тези камъни да станат хлябове” (Мат. 4:3). Изкушава го с любостяжанието на величие, когато Му показва всички царства на света, казвайки: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”.
… Но има, възлюбени братя, друго, което трябва да обсъдим при това Господне изкушение. Доколкото Господ, изкушаван от дявола, му отговаря със заповедите от Свещеното Писание, и Този, Който можел да низвергне в бездната Своя изкусител, не показал силата на Своето могъщество, а дава само едно наставление от Свещеното Писание, давайки ни пример със Своето търпение, че когато страдаме от злите хора, трябва да бъдем подбудени повече към поучението, отколкото към отмъщение.
Неизвестен автор (5 век)
Виж колко безразсъдни и лъжливи са всички дяволски обещания. Наистина, той не би могъл да даде всичко на един, без да отнеме всичко от всички; а ако беше отнел всичко от всички, никой не би му се покланял, защото ако някой му се покланя, то не е от любов или от страх, а само защото той или обещава богатства, или ги дава.
И каква полза би имал дяволът да отнеме всичко от всички и да го даде на един, за да бъде презиран от всички, а почитан само от един? Но не можем да кажем, че всеки владее своето, а над всичко това стои дяволът. Защото той никога не е владеел сам света, нито е било, нито може да бъде някой да бъде в подчинение само на него.
Преди всичко – поради Бога, защото Той не му дава такава възможност. А на второ място – поради самия дявол. В какво е неговата радост, слава и сила, ако не в гордостта, завистта, яростта, тщеславието и подобни? Там, където на това се отдават, едно царство не може да устои, а неизбежно се разделя на много. А там, където това го няма, дяволът не е на почит и не може да царува. (PG 56:667)