От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 5

[Дяволът] се стремеше чрез изкушението да свали Господа от Небесните висоти в преисподнята и Него, Който е поставен на върха на храма, т.е. превъзхождащия закона и пророците, да подчини на себе си. Защото дяволът знаеше, че ангелските сили са готови да дойдат на помощ на Сина Божий, за да не се нарани Той, Който ще стъпче аспида и василиска и ще потъпче лъва и змията (Пс. 90:11-13). Обаче дяволът премълча, че това беше казано за него самия, но като споменава за високото, искаше по някакъв начин да подчини Изкушавания и да си присвои Неговата слава, ако Господ на величието му се беше заклел във вярност.

Срв. Лука 4:5

„Тогава дяволът Го завежда. Неопределеното „тогава“ не показва колко време е преминало между първото и второто изкушение. По някакъв, напълно неизвестен, начин Иисус Христос е бил взет „в светия град“. Всички екзегети единодушно тълкуват, че „светият град“ е Йерусалим, макар той и да не се назовава тук по име. На това, от една страна, указва определителният член (τήν), а от друга – че тези думи се използват от евреите именно за обозначаването на Йерусалим (виж Мат. 27:53; Откр. 11:2, Откр. 21:2, Откр. 22:19 и др.). Има основание да се мисли, че при Филон храмът не само се е наричал свят, но и „свят на светите“, тоест, че Филон обозначава с тази дума не само «светая светих» в храма, но и целия храм. Следващите думи на този стих доказват, че под светия град се разбира именно Йерусалим: “и Го поставя на храмовата стряха”.

“И завежда Иисус в светия град”. Когато чуеш, че се казва “Той беше заведен от дявола”, не мисли, сякаш дяволът е имал сила да води Христос, но се удиви на Христовото търпение, защото Той се снизил, за да Го заведе дяволът. Следователно в това, че Господ вървял след него, се крие не слабост, а търпение; а в това, че дяволът Го водил след себе си, се крие не сила, а гордост. Защото, като не разбирал доброволното подчинение на Христос, той Го водел сякаш против Неговата воля.  Христос беше воден, за да не се подчиним ние на волята на дявола.