Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
Когато Христос огладня, както е написано, тогава дяволът се опитал да пристъпи с изкушенията, тъй като той никак не се удивил на 40-дневния пост, знаейки, че и Илия е постил толкова дни. Затова, без да се уплаши, той се нахвърлил на Него, считайки, че Той е също такъв като Илия, а не Бог.
Пребиваването на Господ в пустинята, Неговият 40-дневен пост, глад след поста, изкушението на сатаната и отговорите на Господ са действия, преизпълнени с велик и небесен смисъл. Това, че Той беше отведен в пустинята, показва свободата на Светия Дух да предава Своя човек на дявола и да му позволи да го изкушава и примамва, което изкусителят не би могъл да извърши, ако не му бе дадено отгоре. Следователно, дяволът е имал подозрение, поради страх, но не твърдо знание Кой е Изкушаваният.
… Така дяволът безразсъдно изкушавал Този, Когото въпреки опасенията, че Той е повече от човек, считал за човек. Той съблазни Адам, и измамвайки го, го доведе до смъртта. И затова беше твърде справедливо, за своето коварство и престъпление, да бъде победен от същия Човек, с чиято смърт и беди се хвалеше, и като възненавиди благодеянията, извършени от Бога на човека, не можа да разпознае преди изкушението Бога в човека.
И така, Господ се подлага на изкушение веднага след кръщението, показвайки по този начин, че след нашето освещаване изкушенията на дявола особено се засилват, защото той най-много желае да удържи победа над светиите.
Коментари върху Евангелието от Матей
С това, че евангелистът добавил: „за да бъде изкушен от дявола“, той показва, че Господ бил заведен от Светия Дух в пустинята, но не както по-млад по заповед на по-старшия. Защото думите “възведен” или “заведен” се използват не само в онзи случай, когато някой бива воден от нечия сила, но и когато сам човек се подчинява на разумната подбуда. Така е казано, например, за Андрей: „Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); и заведе го при Иисуса.“ (Йоан 1:41 – 42). Той го завел не със сила, а го убедил чрез разсъждение.
Няма посочени паралелни места.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Сатаната, желаейки да въвлече Христос в страстта на честолюбието, не Му казал: “яж”, но извърши знамение. Той направил това не за да Му помогне, а както казах вече, за да Го въвлече в тщеславие. Знаейки това, Христос не го послушал. По тази причина и на фарисеите, които искали да видят от Него знамение, Той не се съгласил да го покаже. Защото те не пристъпиха към Него без съмнение в сърцето, като към Бог, а Го изкушаваха като човек. Нека това бъде неизменно правило за светиите в тяхното отношение към невярващите и изкушаващите – да не предоставяме място на нашето честолюбие под какъвто и да е, дори благовиден претекст.