От Матея свето Евангелие – глава 3 – стих 17

Двойната употреба на „ето“ (ἰδοὺ) в стихове 16 и 17 указва на новостта и необичайността на явленията.

„глас от небесата“ – на гръцки φωνή означава собствено “звук”. На евр. „кол“ (срв. Изх. 9:28; Пс. 28:3), но едва ли “бат-кол” – “дъщеря на гласа”, което се среща в равинските писания, макар че думата “бат-кол” е равна по значение на “кол” (“бат-кол” на арамейски всъщност означава “слово” – бел. ред.).

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ При Марк (Марк 1:11) и Лука (Лука 3:22) изразът на Матей “този е” (οὖτος – този, той) е заменен с: “Ти си Моят възлюбен Син”. В подобно изречение по време на Преображението (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лук. 9:35; 2 Петр. 1:17) изразът “Ти” навсякъде е заменен с “Този” (οὖτος). От това сравняване на небесните думи, изречени по време на Кръщението, можем да направим извод, че евангелистите не са ги предавали съвсем точно.

И така, тук отчетливо виждаме Троицата: в гласа – Отца, в човека – Сина, в гълъба – Светия Дух. Именно в такава последователност трябвало да бъде съобщено за това, тъй като е по-лесно да бъде възприето. Понеже явяването на Троицата е предадено тук толкова очевидно, че не оставя ни най-малко място за съмнение. Когато Сам Господ Христос в образа на раб отива при Йоан, това без съмнение е Син: тъй като не можеш да кажеш, че това е Отец или Светият Дух. Когато е казано: Идва Иисус – то несъмнено това е Божият Син. За гълъба кой ще се усъмни? Или кой ще каже, че какво е гълъбът, когато самото Евангелие по най-очевиден начин свидетелства: „И Светият Дух слезе върху Него във вид на гълъб“ (Лука 3:22). Също и за гласа не може да има никакво съмнение, че това е Отец, когато е казано: „Ти си Моят възлюбен Син“ (вж. Мат. 3:13). По този начин отчетливо виждаме Троицата.

И ако разгледаме отделните места, то аз се осмелявам да кажа (какъвто и страх да изпитвам, когато говоря това, но дръзвам), че ние видяхме Троицата като че разделена. Когато Иисус дошъл на реката, от едно място на друго, гълъбът слязъл от небето на земята, от едно място на друго, и накрая самият глас на Отец, който звучал не от земята, нито от водата, но от небесата: всичките Трима сякаш се различават по места, различават се по служения, различават се по действия. Някой ще ми каже: покажи неразделността на Троицата. Помни, че ти си длъжен да отговаряш като православен. Защото така учи нашата вяра, православната вяра, която се основава не на мнението на предположения, но на свидетелството на Писанията, не се колебае от еретично безразсъдство, но е основана на апостолската истина. Така знаем, така вярваме, даже и да не го виждаме нито с очи, нито със сърце, дотогава, докато не се очистим с вяра. Но благодарение на тази вяра ние самите непреклонно и твърдо знаем, че Отец, Син, Свети Дух е неразделна Троица, Един Бог, а не три Бога. Но по такъв начин Един Бог, че Син не е Отец, Отец не е Син, Светият Дух не е нито Отец, нито Син, но Дух на Отца и на Сина. Тази неизразима Божественост, съхраняваща се в Самата Себе Си, всичко възраждащата, творяща, обновяваща, насочваща, възвръщаща, съдеща, освобождаваща – тази Троица ние знаем едновременно като неизразима и неразделна.

Проповеди 2.1