и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
(Срв. Марк 1:5)
Като цяло е трудно да се определи начина, по който Йоан е кръщавал. Историческа основа на кръщението може да са били утвърдените в закона измивания и очиствания (Бит. 35:2; Изх. 19:10; Чис. 19:7; Иудит 12:7). Въз основа на свидетелството на Вавилонската Гемара Йевамот 46:2 и на факта, че Филон, Йосиф Флавий и древните таргумисти (от Targumin, което е арамейски превод на еврейската Библия, бел. пр.) мълчат за кръщението на прозелитите, се предполага, че то е въведено едва след разрушаването на Йерусалим, но това мнение не може да се смята за правилно.
Някои предполагат, че кръщението на Йоан външно е приличало на кръщението на прозелитите. “Когато – пише Хенри Алфорд – мъжете били приемани в качеството им на прозелити, се извършвали три ритуала: обрязване, кръщение и принасяне на жертва; когато се приемали жени – обредите били два: кръщение и принасяне на жертва. Кръщението се извършвало през деня, чрез пълно потапяне във вода на кръщавания, а когато прозелитът стоял във водата, му се преподавали някои части от закона. Кръщавани били целите семейства на прозелитите, в това число и децата“.
Всичко това е вярно, но може да се запитаме: дали самият Йоан някога е бил свидетел на кръщението на прозелити? Знаел ли е за него? Никъде в Новия Завет не се казва, че християнското кръщение напомня кръщението на прозелитите. Така стигаме до заключението, че кръщението на Йоан, ако и да не е било ново по своята външна форма, все пак не е било свързано по никакъв начин с предишните чисто еврейски обреди. Проповедта на Йоан била напълно самостоятелна, независима от каквито и да било исторически условия или обстоятелства, тя била резултат от откровение, получено свише, от Бога. Защо да не предположим, че такива са били и действията на Йоан? Приближил се до Йордан, видял водите му пред себе си, призовал народа към покаяние, защото Небесното царство се приближило, и започнал да сочи към водите на Йордан, когато хората го попитали какво да правят.
Вероятно при него са идвали само мъже, защото в Евангелието няма никакви следи за присъствието на жени при Йордан. По думите на Йоан мъжете се потапяли във водата. Това несъмнено е точното значение на гръцката дума ἐβαπτίζοντο, която означава “потапям”, “потапям се”, но не и поръсвам и мия, както някои екзегети искат да ни накарат да вярваме. И защо хората, дошли на Йордан, трябва да бъдат поръсени, след като не е имало нужда от това, имайки предвид изобилието на йордански води, а и след като самият Йоан едва ли е имал някакви предмети, нужни за поръсване? Друг е въпросът дали кръщаваните сами са се потапяли по призива на Йоан или всички, без изключение, са били потапяни (кръщавани) от Йоан.
Този въпрос е труден и отговорът му никак не е лесен. Думата “и се кръщаваха” в този стих (на гръцки език) очевидно е в пасивен залог, както показва продължението “от него” (ὑπ´ αὐτοῦ). Освен това Йоан навсякъде отнася акта на кръщението към себе си: “Аз кръщавам” или “кръстих” (Мат. 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:26 и др.) Въз основа на тези съображения може да се приеме, че самият Йоан лично е потапял всички във водата, като е полагал върху тях ръка или ръце. Подобно предположение не само не противоречи, но, напротив, се потвърждава от думите, използвани в Евангелието на Йоан: „Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, че Той повече от Йоана придобива ученици и кръщава, – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му…“ (Йоан 4:1-2). Най-малкото фарисеите може да са си помислили, че кръщението е извършвано от самия Иисус Христос. Всъщност това не е било така и евангелистът тук само повтаря мнението на фарисеите, като посочва кой точно е кръщавал. Но от това при всички случаи можем да заключим, че кръщаваните и кръщаващите са били в такава близост по време на акта на кръщението, че за външните хора е било невъзможно да различат кой кръщава и кой не кръщава. С други думи, кръщението не е било просто допускане, разрешение, покана или увещание за кръщение, а акт, присъщ както на кръщавания, така и на кръщаващия. За едно такова разбиране пречи може би само количеството на хората, събрали се при Йоан, така че той не може да потопи лично всички. Но трябва да се има предвид и достатъчната продължителност на Йоановото служение. Следователно кръщението не е било просто къпане в река Йордан въпреки че не знаем точно какви външни обреди или символи е използвал Йоан и дали те изобщо са били обреди и символи в собствения смисъл на тези думи.
Изповедта на греховете е свидетелство за съвест, която се бои от Бога. Защото този, който се бои от Божия съд, няма да се посрами да разкрие греховете си, а този, който се срамува, не се страхува. Защото истинският страх освобождава от всякакъв срам. Изповедта изглежда позор тогава, когато не вярват в наказанието на бъдещия съд. Нима не знаем, че на изповедта е присъщ срам, а да се срамуваш от това е тежък грях? Но именно Бог и заповядва да изповядваме греховете си, за да изпитаме вместо наказание чувството на срам. Защото само по себе си това е донякъде съд. О, милосърдие Божие – на Този, Когото толкова често прогневяваме! Вместо наказание Той се задоволява с един срам.
Тълкувание на Матей, PG 56:650
От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 5
И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
Св. Григорий Велики (Двоеслов) (540 – 604)
Йоан кръщава не с Духа, а с вода, защото не е имал власт да прощава грехове. Той измива тялото с вода, но не и душата чрез прощение на греховете. Защо тогава кръщава, когато не може да прости грехове? Това е, за да запази във всичко ролята си на предтеча. Както неговото раждане предшестваше раждането на Христос, така и неговото кръщение трябваше да предшества кръщението на Господа.
Моралия