А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
Като видели звездата, те се зарадвали с твърде голяма радост, защото станало ясно, че не са се излъгали в надеждата си, а само още повече се укрепили в това, че ненапразно за предприели такова трудно пътуване. Доколкото от момента на появяването на звездата, вървяща пред тях, те разбрали, че по воля Божия им се открива раждането на Цар. И чрез тайната на звездата разбрали, че достойнството на новородения Цар превишавало мярата на всички земни царе. Иначе и не могло да бъде – за да не счетат звездата за по-славна от Този Цар, Комуто звездата толкова благоговейно служила. И нима могли да не вярват, че хората трябва да бъдат покорни на Този, Комуто, както те видели, се покоряват небесните светила? Или как можело да Му се противи земята, ако и небето Му било в услуга?
Тълкувание на Евангелието от Матей, PG 56:224
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Звездата, която се явила на влъхвите, била същата, която те видели у дома си, а може би и по време на пътуването си до Йерусалим. В това ни убеждава неподлежащият на друго тълкуване разказ на евангелиста за звездата, “която мъдреците видяха на изток”. Но сега тя имала друго значение за тях. Преди това те я познавали само като звезда, известила за раждането на някакъв велик Цар. Сега те били уверени, че този Цар вече се е родил и то точно във Витлеем. Добавило се ново знание за Царя. Ако обърнем внимание на това каква разлика съществува във възгледите на хората за едни и същи неща, които зависят от просвещението и развитието на техния дух, то лесно може да разберем психологическото състояние на влъхвите. Сега им се струвало, че звездата върви пред тях, радва се с тях, показва им мястото (тоест Витлеем), където се родил Младенецът. Влъхвите били като морски пътешественици, които плават по звездите, сочещи им пътя. Сред вълненията и бурите – каква радост е да видиш звездата, която сочи към тихия пристан!