И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
И му се поклониха. Как мислиш, биха ли се поклонили те на младенец, който не съзнава честта на поклонението, ако не вярвали, че в Него има нещо божествено? Значи те отдали почест не на младенчеството, което нищо не може да осмисли, а на Неговата всезнаеща Божественост. И даровете, които донесли, потвърждават, че те съзнавали Божествеността на Младенеца.
Тълкувание на Матей, PG 56:641.
Книга на пророк Исаия – глава 60 – стих 6
Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
Проф. А. П. Лопухин
„И като влязоха в къщата“. Евангелистът не обяснява как влъхвите са намерили къщата, в която е бил Младенецът. Това изглежда трудно обяснимо, ако приемем, че звездата, която вървяла пред тях, е била естествена звезда. Но трудността отпада, ако си спомним, че за Младенеца вече е започнало да се говори във Витлеем. Едва ли може да има съмнение, че поклонението на витлеемските пастири се е случило преди поклонението на мъдреците; пастирите разказвали за онова, което им било възвестено от ангелите за Младенеца, “и всички, които чуха, почудиха се на това, което им разказаха пастирите” (Лука 2:18). Много е вероятно тези, които са го чули, първоначално да не са били много, но това не пречи да се разпространи мълва за Младенеца, поне във Витлеем. Потвърждение за това можем да намерим и в обстоятелството, че Майката и Младенецът сега били вече “в къща”, а не в предишната гостилница или пещера (както е при св. Юстин Мъченик; Е.Й. Гудспийд. Die ältesten Apologeten, Göttingen, 1915).
„като отвориха съкровищата си“. Руският и славянският превод на тези думи не е точен. По всяка вероятност на руски е използвана думата „съкровища“ в съответствие със славянския превод, а още и защото гръцката дума θησαυρός в някои случаи наистина означава съкровище (Мат. 6:19 – 21; Лука 12:33; Евр. 11:26 и др.). В някои случаи обаче тя означава “място, където се съхраняват скъпоценни вещи”, а тук се има предвид именно това. Защото би било непонятно как влъхвите са могли да „отворят“ (ἀνοίξαντες) (точното значение на гръцката дума, срв. Мат. 17:27, ἀνοίξας,) своите съкровища, т.е. злато, тамян и смирна. Затова вместо думата “съкровища” трябва да използваме “съкровищница” и смисълът ще бъде ясен. Влъхвите донесли на Христос “злато, тамян и смирна” според източния обичай, следван при представянето на царе, при пратеничество към тях и т.н. Например, изпращайки синовете си в Египет, Яков им заповядал да вземат “малко балсам и малко мед, стиракс и тамян, фъстъци и бадеми” (Бит. 43:11) за “този човек” (Йосиф). Като изпращал сина си Давид при Саул, Йесей взел „осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саул“ (1 Цар. 16:20). Тези примери са характерни. От тях се вижда, че даровете били поднасяни в зависимост от заможността на тези, които ги носели. В този случай влъхвите донесли на Христос произвежданото на тяхната земя. Самите те едва ли са свързвали с някакво символично значение приноса си. Но този смисъл станал ясен за по-късните тълкуватели, които виждат в златото, принесено на Христос, указание за Неговото царско достойнство, в тамяна – почитането Му като Бог, а в смирната – указание на смъртта Му като човек.