От Матея свето Евангелие – глава 2 – стих 1

“Витлеем Юдейски”. Разтълкувано, “Витлеем” означава “къща на хляба”, а “Юдея” означава “изповед”. Нека и ние сега станем дом на духовния хляб чрез нашето изповедание. [Евангелистът] споменава Ирод, за да научиш, о читателю, че линията на владетелите и царете от племето на Юда е прекъсната, и така по необходимост Христос дойде. Защото Ирод не бил юдеин, а идумеянин, син на Антипа от арабска жена. Та когато линията на владетелите била прекъсната, тогава дойде Очакването на народите, както беше пророкувал Яков. Имало е и друг Ирод, Тетрарх (Четвъртовластник), затова евангелистът добавя титлата “цар”.

Защо дошли влъхвите? За осъждане на юдеите. Защото ако идолопоклонниците влъхви повярвали, какво оправдание можели да имат юдеите? Влъхвите дошли също така, за да сияе още повече славата на Христос чрез свидетелството на тези, които преди това били подчинени на бесовете и били врагове на Бога.

“от изток.” И това е за осъждане на юдеите; защото влъхвите дошли от толкова голямо разстояние, за да Му се поклонят, докато юдеите, които имали Христос сред себе си, Го преследвали.

Тълкувание на Евангелието от Матей

За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лука 2:4–5); Рождество Христово (Мат. 1:18–25; Лука 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лука 2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат. 2:19–23; Лука 2:39).

Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού – “ето” (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите “в дните на цар Ирод” да се свързват с “роден”. Защо думата “ето” е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.

„когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Иродето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим

„Във Витлеем Юдейски“. Че Иисус Христос се е родил във Витлеем Юдейски – за това са единодушни двамата евангелисти Матей и Лука (Лука 2:4). В Евангелието Витлеем, където се е родил Спасителят, е наречен Юдейски, за разлика от другия Витлеем, който се е намирал в Завулоновото коляно, близо до Галилейското езеро (Нав. 19:15), макар че евангелистът не е пожелал да даде тук географски данни. В древността Витлеем се наричал и с други име – Ефрат (Бит. 35:16, 19, 48:7; Мих. 5:2 и много други места в Стария завет). Тук Рахил ражда на Яков Вениамин; „при раждането тя много се мъчи“ (Бит. 35:16), умира и е погребана по пътя за Ефрат, т.е. Витлеем. Тук Рут идва с Ноемин (Рут 1:19), събира класове на полето на Вооз, омъжва се за него и му ражда Овид, от когото се ражда син Йесей, бащата на Давид (Рут 4:17). Тъй като Давид е роден и е живял първоначално във Витлеем, той се нарича още “Давидовият град” (Лука 2:4, 11).

Понастоящем Витлеем е същото малко градче, каквото е било винаги, на три часа път от Йерусалим (около 10 – 12 версти), по пътя за Хеброн, разположен на около километър и половина на изток от този път. През пролетта, когато тревата пониква, дърветата цъфтят, а ароматните полски анемонии разцъфват, районът около Витлеем е много живописен. От плоските покриви на витлеемските къщи може да се види местността, която е много по-ниска на югоизток, с много заоблени бяло-жълтеникави хълмове, а в далечината се вижда Мъртво море, което лежи на четири хиляди фута (ок. 1200 м.) под местността, на която е разположен Витлеем. Във Витлеем няма реки или потоци, а водата обикновено се взема от цистерни, които се пълнят с дъждовна вода. Но в равнината, малко по на юг от Витлеем, тече ручей с много вода от “Соломоновите езера”. Жителите са трудолюбиви, занимават се предимно с шиене на дрехи и продажба на различни вещи на пътници, както и с обработване на земята, която винаги се е отличавала с плодородие. На мястото, където се е родил Христос, и сега има пещера, украсена с драгоценни светилници.

“В дните на цар Ирод” – т.е. на Ирод, наричан “велики”. Той бил син на идумееца Антипатър, а майка му била арабка. Бил коронован за юдейски цар в Рим, а след това трябвало да завоюва царството си с оръжие. Юдеите го мразели, въпреки че той възстановил храма в Йерусалим с голямо великолепие, за да им угоди. Ирод бил много жесток и не жалел нищо, за да си осигури царството. Екзекутирал зет си (брата на съпругата му Мариамна), тъста си, тъщата си, тримата си сина и много други, като ги подозирал в заговор срещу него. Според едно доста точно изчисление той умира през 750 г. от основаването на Рим, тоест малко след раждането на Спасителя, в 38-ата година от управлението си, когато бил 70-годишен. Подробни сведения за неговото управление са съобщени у Йосиф Флавий в съчинението “Юдейски древности” (книги 14 – 17).

„Мъдреци от Изток“  – За произхода на влъхвите (в синодалния превод на БПЦ „мъдреци“, бел. пр.), дошли да се поклонят на Спасителя, не се знае нищо конкретно, освен че са дошли от източните страни, разбира се, по отношение на Йерусалим. Има много сведения, че влъхвите, които на еврейски и гръцки се наричат “магове” (μάγοι), са живели в много страни и сред много народи – в Арабия, Персия, Халдея и Партия. Наскоро, въз основа на най-новите открития на асиро-вавилонски клинописни надписи, немският екзегет Цан и други предложиха хипотеза за произхода на влъхвите, която изглежда най-вероятна. Накратко тя се състои в следното.

Изразът “от Изток” (ἀπ´ ἀνατολῶν), без определителен член и в множествено число (на гръцки език), предава идеята за неопределено разстояние на изток от Палестина, като по този начин елиминира предположението за Арабия като място на техния произход – дори ако царството на набатейците, което в Гал. 1:17 (срв. 2 Кор. 11:32) се нарича Арабия, се е намирало на изток от Юдея и е стигало до Дамаск. Ако се обърне внимание на факта, че изразите на евангелист Матей насочват преди всичко към маговете като астролози (тъй като евангелието на Матей изобщо не казва, че става дума за някакви вълшебници и магьосници, които по онова време са многобройни в Римската империя), то не бива да се съмняваме, че мъдреците са дошли от някоя област на Партското царство, което по онова време е владеело почти цяла Месопотамия, било то пряко или чрез зависими от партяните царе, както е било в Едеса и Адиабена. Следователно влъхвите идват или от Вавилония, или от друга част на Месопотамия, или от околните райони. За вавилонските влъхви се споменава няколко пъти в Библията. Така например в Йер. 39:3,13 се споменава един роб-маг (“началник на маговете”) като титла за благородник, който придружава Навуходоносор. В книгата на пророк Даниил не се споменава думата “маг”, но са изброени различни мъдреци, заклинатели, тълкуватели на сънища и др. – те са наречени касдим-халдеи като особен клас (Дан. 2:2, 10, 4:4, 5:11). На други места те са наречени “вавилонски мъдреци” (Дан. 2:12, 48), а също и халдейци (Дан. 2:4, 10). Думата “халдейци” е често използвана от гърците и римляните, за да опишат кастата на жреците и учените сред вавилонците, а заниманията им с астрономия и астрология винаги са били считани за тяхна отличителна черта. Даровете, донесени от маговете, изобилстват не само в Арабия. Като доказателство, че тези източни влъхви са се интересували от Палестина, се цитират такива изречения на “маговете и астролозите от Ниневия и Вавилон”: “когато звездата е на левия ѝ (съзвездието Дева) рог, ще има затъмнение на пръстена на Агару” (Финикия и Палестина); “когато Лъв е тъмен, търговията на Агару ще срещне смущения”; “когато Венера се появи в Дева, реколтата на Агару ще бъде добра”; “когато Юпитер влезе в средата на Луната, ще има нужда от Агару”; “когато Сатурн, звездата на Агару, стане неясен, лошо за Агару; ще има враждебно нападение над Агару” и др. подобни. Следва да си спомним, че в Месопотамия е живял Валаам, който е пророкувал за звездата на Яков. Определянето на влъхвите като “царе” трябва да се смята за по-късна измислица, както и имената им Валтасар, Каспар или Яспар и Мелхиор, споменати за първи път (Беда) едва през VII в. от н. е., както и определянето на броя им (три – според трите дара, които донесли, или съответно на броя на Лицата от Светата Троица) и достойнството им като представители на трите основни народа, произлезли от Сим, Хам и Яфет. Едно нещо е сигурно: мъдреците не са били евреи. Това личи от въпроса им: “Къде се е родил юдейският цар” (а не “нашият” цар)? (стих 2), а също и от това, че очевидно не са се познавали с Ирод, на когото не би могло спокойно да бъде задаван въпрос като този, както и от обстоятелството, че влъхвите не са знаели къде се намира Витлеем и др.