От Матея свето Евангелие – глава 2 – стих 2

Съществуват няколко мнения и предположения относно звездата на влъхвите.

Първо, смята се, че звездата, която се е явила на влъхвите, не е била обикновена, а чудотворна. Така смята свети Йоан Златоуст, чието мнение се споделя от много екзегети, включително и от най-новите. Така например английският екзегет Дж. Морисън в своето съчинение “Коментар върху Евангелието от Матей” (1870), възразявайки срещу мнението на Кеплер (вж. по-долу), казва, че то е несъстоятелно от научна и от екзегетична гледна точка. “От стих 2 стигаме до заключението, че звездата, видяна от влъхвите, не е била звезда, появила се на небето в съвременния и научен смисъл на понятието “звезда”. Тя не е била нито постоянна звезда, намираща се на голямо разстояние от земята, нито планета, обикаляща около нашия слънчев център. Влъхвите никога не са смятали звездите за далечни светове. За тях звездата е била само светеща точка в небето. И такава светеща точка им се явила на запад от тях, докато наблюдавали небесния свод. Тя им се явила, указвайки към Юдея и ги приканвала натам. Защо тя не могла да бъде чудотворна звезда? Иисус Христос е бил център на огромен кръг свръхестествени същества, който кръг в множество точки пресичал много други кръгове – както във външната, така и в човешката природа. Поради тази причина подготовка за Неговото явяване имало не само между юдеите, но и между обкръжаващите ги езичници… Оттук и наличието на толкова много чудеса при Неговото раждане, живот и смърт. Оттук и (защо не?) и звездата на влъхвите“.

Срещу това мнение може да се възрази, че нито в Евангелието, нито от някакъв друг източник (каквито, между впрочем няма) може да се види, че звездата е ръководила влъхвите по пътя им към Йерусалим. Ако пътешествието на мъдреците е било под ръководството на звездата, то възниква въпросът защо тя ги е завела в Йерусалим, а не направо във Витлеем? Нима въпросът на влъхвите за мястото, където се е родил юдейският цар, не противоречи на тези предположения? По-нататък става ясно, че влъхвите не са отишли във Витлеем, защото пътят дотам им е бил посочен от звездата, а защото са научили за мястото на раждане на Христос, ако не сами, то чрез други, от “първосвещениците и книжниците” (ст. 4). Когато звездата се явила отново на влъхвите по пътя им към Витлеем, това било само потвърждение на вече получените от тях сведения, което би било напълно излишно (и ненужно да се споменава) при изключително чудотворното ръководство. И накрая, мнението на Морисън, че звездата се е явила на влъхвите “на запад” от тях и в посока към Йерусалим, е напълно произволно и противоречи на ясното твърдение на самите влъхви, че звездата им се е явила “на изток”.

Ако премахнем всичко естествено от тези и подобни явления, това означава не само да изопачим евангелския текст, но и да намалим чудотворното значение на самите евангелски събития. Каква е ползата от всяко чудо, ако го обясняваме с друго чудо? Получава ли някое чудо яснота и става ли разбираемо от такива обяснения? Чудото не е действие или събитие, извършено с помощта на други чудеса, а чудо само по себе си. В настоящия случай чудото е явяването на Бога в плът. Природата би могла да свидетелства за това чудо по естествен начин, без това по никакъв начин да омаловажи основното чудо, точно както слънцето не получава никакво намаление или увеличение на блясъка си, ако загасим или запалим лампата в стаята си през деня. Вярно е, че идването на Изкупителя в света е било съпроводено с чудеса, но наред с тях е имало и такива явления и събития, които можем и трябва да класифицираме като естествени и дори ненормално естествени (уродливи, каквото е било избиването на младенците) събития.

Второто мнение принадлежи на известния астроном Йохан Кеплер (1571 – 1630), който наблюдава през 1603 – 1604 г. съединяването на планетите Юпитер и Сатурн, към които през следващата година се присъединила още и планетата Марс, така че трите планети станали една планета, светеща известно време. Съединението, разбира се, било само видимо, оптично, всъщност планетите били толкова далеч една от друга, колкото и в други моменти; само на окото му се струвало, че се сливат или съединяват. С помощта на математически изчисления Кеплер установява, че такова съчетание на планетите се случва веднъж на 800 години. Ако извадим от 1604 г. 800 и след това още 800 години, се оказва, че времето на съчетаване на планетите се пада точно по времето на Рождество Христово. Въз основа на тези съображения Кеплер определя годината на раждането на Христос като 748 г. от основаването на Рим. Но по-късните учени са установили, че тази дата е неточна и не съответства напълно на евангелските разкази (Христос е роден малко преди смъртта на Ирод през 750 г. от основаването на Рим) и са определили годината на раждането на Христос като 749 г. от основаването на Рим. Определянето на времето на раждането на Христос на 25 декември 749 г. се съгласува добре с някои други данни, по които може да се определи годината на раждането му, а също така обяснява обстоятелството, че Ирод е заповядал да убият бебетата във Витлеем от двегодишна възраст и по-малки – защото новата звезда се е появила, според изчисленията на Кеплер и други, две години преди Христос, през 747 г. от основаването на Рим.

Възражението срещу това тълкуване обаче е, че стих 9 очевидно се отнася за същата звезда като стих 2, която на гръцки се нарича ἀστηρ. Ако “звездата” от стих 9 се е образувала от съединението на трите планети, как е станало така, че тя е “вървяла” пред влъхвите и се е спряла над къщата, където е било Младенецът? По-нататък се изтъква и друго обстоятелство. Ако звездата на влъхвите, казват те, е била съчетание на трите планети, тя щеше да бъде наречена ἄστρον “съзвездие”, а не ἀστήρ “звезда”, и на това съображение се придава решаващо значение в настоящия случай. Но подобни възражения едва ли са силни. В руския език различаваме “съзвездие” от “звезда” по това, че под “съзвездие” разбираме група звезди, които не са свързани нито оптически, нито в природата (например съзвездията Голяма или Малка мечка). Може да се мисли, че гърците също са разбирали под ἄστρον точно такива съзвездия. Но ако няколко звезди, например Голямата мечка, се обединят в една, и гърците, и ние бихме нарекли такова обединение звезда (στήρ), което би било неточен научен термин, но напълно разбираем на обичайния език. Към това добавяме, че и Теодор Цан (Theodor Zahn) се позовава на всеки добър гръцки речник, от който можем да научим, че при най-добрите гръцки писатели разграничение между ἄστρον и ἀστήρ не се прави. В Новия Завет Лука 21:25 ἄστροις съответства на Мат. 24:29 – ἀστέρες. По този начин отпада възражението, основано на разграничението между съзвездие и звезда. Но как тогава да се обяснят обстоятелствата, че тази звезда е вървяла преди влъхвите и се е спряла над къщата, където е бил Младенецът? По-горе беше казано, че влъхвите не са били изпратени във Витлеем от звездата, а от хората. Когато излезли от Йерусалим, същата звезда, която видели преди, придобила за тях ново и по-определено значение и им се “сторило”, че тя върви пред тях. С други думи, това е било просто оптично явление. Вярно е, че подобно тълкуване се приема само от няколко учени, но в него няма нищо неестествено и произволно. Когато вървим или шофираме, през цялото време ни се струва, че например Луната се движи пред нас и не можем да я изпреварим. Защо да не е било същото и при влъхвите? “Звездата се движеше, докато те се движеха; когато те спряха, спря и звездата”.

Мнението на Кеплер днес се приема от много сериозни коментатори и може да се каже, че е най-доброто и най-разумното мнение. Ако го приемем, не е необходимо да правим каквито и да било допълнителни предположения, например че звездата, която мъдреците видели по пътя си към Витлеем, не е била тази, която са видели преди, а друга.

Изразът “на изток” също е спорен и изисква обяснение. Някои смятат, че изразът означава “при изгрев”, други възразяват с мотива, че тогава на гръцки би трябвало да стои “при изгрева ѝ” (ἐν τῇ ἀνατολῇ αύτοῦ). Това възражение не е убедително. Като казват “при изгрев”, влъхвите посочват не само, че са видели звездата да изгрява или да се издига, но косвено и самото време на появата ѝ. Те са видели звездата в самото начало, когато тя тъкмо е изгрявала или издигала.

Много по-труден е въпросът как влъхвите са разбрали от звездата, че се е родил Цар, при това Цар на юдеите. Тук можем само да разсъждаваме за вероятностите, а освен това трябва да се откъснем от съвременното си разбиране за звездното небе и да навлезем, доколкото е възможно, в психологията на влъхвите. На съвременния човек, свикнал благодарение на успехите на астрономията да гледа на звездното небе по различен начин, отколкото са го гледали древните, може да му се стори, че небесната твърд е осеяна с писания, които никой досега не е успял да разчете и обясни. Има някакъв особен език – езикът на звездите. Има особени знаци, които са много по-мъдри от всякакви египетски йероглифи. Тези писания, които можем да видим на небесната твърд, не са слети едно с друго. С изключение на Млечния път, където звездите само изглеждат сляти и представляват пред погледа ни почти непрекъсната мъглявина, нито една звезда по-близо до нас не закрива друга или не се слива с нея. Това не би могло да се случи, ако звездният свят беше хаотичен. По този начин и звездите могат да ни разкажат за реда, в който се движат според повелите и правилата на Всевишния.

Но древните хора можели да четат написаното на звездите по различен начин. В техните очи небесната твърд не е била сбор от множество светове, отделени един от друг на голямо разстояние, а поредица от светещи точки, с чието движение по един или друг начин е бил координиран земният ни живот. Имало е хора, които са се посветили на изучаването на тези блестящи точки и по тях са се опитвали да предсказват съдбата на отделни хора, народи и царства. Следователно познанието за небето не е било научно, а по-скоро е служело за практически, земни цели. То обаче не е било лишено и от наука. Броенето на звездите, разпределението им в съзвездия, сравняването на едни звезди с други, изучаването на движенията им – всичко това дължим на древните и предимно арабски астролози. Звездата, която се явила на влъхвите, била наблюдавана на небето само от тях и може би от още няколко души, които се интересували от небесните явления. Докато влъхвите се развълнували заради необичайното явление, което наблюдавали на небето, хиляди и милиони други хора по това време не забелязали нищо особено на небето, защото звездата, така или иначе, не била толкова голяма, че да привлече погледите на тези, които не познават астрологията. Дори по времето, когато астрологията се превърнала в астрономия и станала наука, звездата е била видяна и описана само от Кеплер, докато много други може би са се отнесли към явлението с безразличие. Според разбиранията на влъхвите необичайната звезда би трябвало да предвещава и необичайно събитие. Ако тя се появила година-две преди раждането на Христос, то мъдреците вероятно разговаряли за нея помежду си, и може би, срещайки се с юдеите, разпръснати тогава по целия свят, научили от тях, че в Йерусалим очакват велик Цар, и са отишли там, за да Му се поклонят.

Думата „да се поклонят“ (προσκυνῆσαι) на гръцки език има почти винаги едно и също значение – да паднеш ничком на земята и да се поклониш някому. Тук има указание на едни чисто източни, при това само езически, обичаи. Юдеите, помнейки втората Божия заповед, не се кланяли на земните управници, а само на Бога. Юдейският писател Филон оправдава разказаното в Битие 42:6 с един древен обичай. Поклонението на хора предизвиквало протести (Деян. 19:26; Откр. 19:10). При езичниците било различно. Според Херодот, при тях „вместо приветствие към другите, ги целуват по устата, а ако другият е малко по-ниско, то го целуват по бузата; а ако някой е много по-малък от другия, то му се покланя, навеждайки се ничком“. По този начин думата „покланям се“ обозначавала почитта от страна на  по-нискостоящ човек към по-висшестоящ, както и поклонение на богове или на Бог. Но говорейки за намерението си да се поклонят на Христос, влъхвите едва ли са си Го представяли като Бог, несъмнено са мислили за Него само като за Цар, при това необикновен, чието раждане е било оповестено от звезда.

Разликата между безсловесното знамение и пророчеството. Трябва да се запитаме какво означава, че след раждането на Изкупителя в Юдея на пастирите се е явил ангел, а от Изток не ангел, но звезда довела влъхвите да Му се поклонят? Очевидно е, че на юдеите, като имащи разум, е трябвало да се проповядва от разумно същество, т.е. от ангел; а езичниците, като нямащи разум, са били доведени до познание на Господа не чрез глас, а чрез знамения. Затова и чрез Павел е казано: Пророчеството е за вярващи, а не за невярващи, α знаменията са за невярващите, а не за вярващи (1 Кор. 14:22).

40 беседи върху Евангелието от Матей