“ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”,* което ще рече: с нас е Бог.
“ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”,* което ще рече: с нас е Бог.
Емануил дойде в този свят, който още отначало сам сътвори – като дете – новородено, но като Бог – предвечен. Положен в ясли, но ненамерил място в страноприемницата, макар да е приготвил вечните обители. Роден в пещера, но възвестен чрез звезда. Приемащ дарове от влъхвите, но даряващ изкупление на греховете. Понесен в обятията на Симеон, но божествено обгръщащ всичко.
За Благовещението
Защо пък, ще запиташ, не Му е наречено името Емануил, а Иисус Христос? Заради това, че не е казано: ще наречеш, а: „ще нарекат“, т.е. народите и самото събитие. Тук името се заимства от събитието, както е свойствено на Писанието – да употребява събития вместо имена. И тъй, думите: „ще нарекат Емануил“ не означават нищо друго, освен че ще видят Бог [да бъде] с човеците. Макар Бог да бил винаги с хората, но никога не бил така явно.
Беседи върху Евангелието от Матей
Думите, цитирани от Ангела (или, според друго мнение, от самия евангелист), се намират в книгата на пророк Исайя ( Ис. 7:14). Те са дадени с незначителни отклонения от превода на Седемдесетте, казани са били от Исайя на юдейския цар Ахаз по повод нахлуването на сирийския и израилтянски царе в Юдея.
Думите на пророка най-близко препращали към съвременните му обстоятелства. Думата “девица”, използвана в еврейския текст и в гръцкия превод, означава буквално девойка, която е родила син по естествен път и от съпруга си (вж. Ис. 8:3), където същата девица е наречена пророчица). Но след това мисълта на пророка се разширява, той започва да съзерцава бъдещите събития, които ще се случат при пълната промяна на съвременните му обстоятелства – – вместо нашествието на израилския и сирийския цар, Юдея ще бъде покорена от асирийския цар. Той „ще нахлуе по Юдея, ще я наводни и високо ще се подигне – ще стигне до шия; и разпрострените й крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!“ (Ис. 8:8)! Ако в първото пророчество трябва да разбираме една обикновена девойка, едно обикновено раждане и едно обикновено еврейско момче, наречено Емануил, то в Ис. 8:8 с това име, както става ясно от думите на пророка, е наречен Самият Бог. Макар че в талмудическите писания това пророчество не бива отнасяно към Месията, ясно може да се види, че то има висш смисъл. Отнасянето на това пророчество към Месията е направено за първи път в Евангелието на Матей. Ако думите от стих 23 са били думи на ангела, то изразът “което ще рече, което означава” и останалото трябва да се припишат на самия евангелист. Това е често срещан гръцки израз, който показва, че еврейската дума или думи се превеждат или тълкуват, когато се превеждат от еврейски на гръцки. Според някои тълкуватели наличието на този израз (“което ще рече”) служи за доказателство, че Евангелието от Матей първоначално е написано на гръцки, а не на еврейски език. От друга страна, се казва, че когато Евангелието е било преведено на гръцки език, изразът вече е бил вмъкнат по това време или от преводача, или от самия евангелист.
Книга на пророк Исаия – глава 7 – стих 14
Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Ще го нарекат [Емануил] – кои? Онези, които ще повярват в Него. Но никой не Го е нарекъл с името „Емануил“. По име – никой, но в действителност – всички. Защото вярващите, осъзнавайки, че Този, който беседва с тях, е самият Бог, чрез тази своя вяра единодушно изповядваха, че „Бог е с нас“, тоест Той живее сред нас като човек. Това е „Емануил“.