От Матея свето Евангелие – глава 1 – стих 19

Евангелистът като че ли тук говори: ако ти не вярваш на мене и подозираш моето свидетелство, повярвай тогава на мъжа. „А Иосиф, казва той, мъж ѝ, понеже беше праведен.“ Тук той нарича праведен този, който има всички добродетели. … И тъй, Иосиф, който бил праведен, т.е. добър и кротък, поискал тайно да я напусне.

Макар заподозряната и да заслужавала не само да бъде опозорена, но и според закона даже да бъде наказана, все пак Иосиф я избавил не само от многото, но и от малкото, т.е. от позора – не само не искал да я накаже, но и да я позори. Не виждаш ли в него мъдър мъж, свободен от най-мъчителната страст? Сами вие знаете какво нещо е ревността. Заради това този, който напълно познавал тази страст, казал: „защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади“ (Притч. 6:34) и още: „ревността е люта като преизподня.“ (Песн. 8:6). А тук имало вече не просто подозрение: Мария изобличили ясните признаци на бременността; и все пак Иосиф бил толкова чужд на страстта, че не пожелал да причини на Девицата даже и най-малкото огорчение. Тъй като да я остави при себе си, било противно на закона, а да разкрие делото ѝ да я предаде на съд, означавало да я предаде на смърт, той не направил нито едното, нито другото, но застанал по-високо от закона.

Беседи върху Евангелието от Матей

“Мъжът й” – думата “мъж”, според буквалния превод от гръцки, означава буквално съпруг, а не годеник. Но е ясно, че евангелистът използва тази дума в смисъл на защитник, покровител и може би годеник. В противен случай би имало очевидно противоречие в собствения му разказ. В Свещеното Писание думите “съпруг” и “съпруга” понякога се използват не в смисъл на съпрузи.

“Беше праведен” – на евр. “цадик”. Така се наричали хората, които били благочестиви и винаги се стараели да спазват закона. Защо Йосиф е наречен така тук, е ясно. Като видял, че Мария е бременна, той помислил, че тя е извършила нещо лошо, и тъй като законът наказвал за лошите дела, Йосиф също решил да накаже Мария, макар че това наказание, поради неговата доброта, би трябвало да се отличава с лекота. Думата “праведен” обаче не означава “добър” или “любящ”. В Евангелието ясно се вижда конфликтът на емоциите в душата на Йосиф; от една страна, той е праведен, а от друга, изпитва съжаление към Мария.

Според закона той е бил длъжен да използва власт и да я накаже, но от любов към нея не е искал да я посрами, т.е. да я разобличи, да разкаже на другите за нея и след това, въз основа на това, да поиска наказание за Мария. Думата “праведен” не се обяснява с израза “не желаеше”; последният е допълнително и специално деепричастие (на гръцки е причастие). Йосиф е бил строг пазител на закона и освен това не е желаел да изложи публично Мария. Думата “посрами” се чете по различен начин в гръцкия език.

1. Според единия прочит думата „посрами“ (δειγματίσαι) следва да се обясни така: давам пример, изваждам на показ заради примера. Думата е рядка, не се използва често при гърците, а в Новия Завет се среща още само в Кол. 2:15 (ἐδειγμάτισεν, в бълг. синодален превод: „изложи на позор“). Тя може да бъде еквивалентна и на израза „просто го пусни“.
2. В много други ръкописи е използвана по-силна дума, която означава да опозориш или да застрашиш, да разгласиш нещо, за да предизвикаш нещо лошо, да предадеш на смърт жената, която не се е оказала вярна (παραδειγματίσαι).

„Поиска“ – това означава решение, желание да приведеш в действие свое намерение. Гръцката дума, преведена с „напусне“, означава „да се разведе“. Разводът е можело да бъде таен и явен. Първият се е извършвал само в присъствието на двама свидетели, без обяснения за причините за развода. Вторият – тържествено и с обясняване на причините за развода пред съд. Йосиф имал намерение да направи първото. „Тайно“ (λάθρα) тук може да означава и тайно преговаряне, без разводно писмо. Това, разбира се, било противозаконно (Втор. 24:1), но разводно писмо, дори и да било тайно, противоречи на употребената в Евангелието дума „тайно“.