(Вижте тълкуванието към Мат. 21:18 – 19). “Понеже още не беше време за смокини.” Тази забележка на евангелист Марк несъмнено е свързана само с непосредственото изречение: “не намери нищо”. Той обяснява защо Господ не е намерил плод на смокинята: още не е било лято, когато плодовете са узрели. Но в такъв случай защо Господ проклина дървото? Няма съмнение, че цялата случка е имала символично значение. Господ е знаел, че на дървото няма плод, но тази смокиня, противно на естествения ред...
“Понеже още не беше време за смокини.” Тази забележка на евангелист Марк несъмнено е свързана само с непосредственото изречение: “не намери нищо”. Той обяснява защо Господ не е намерил плод на смокинята: още не е било лято, когато плодовете са узрели. Но в такъв случай защо Господ проклина дървото? Няма съмнение, че цялата случка е имала символично значение. Господ е знаел, че на дървото няма плод, но тази смокиня, противно на естествения ред (в началото на април, когато Господ минава покрай смокинята, тази – и въобще смокините като цяло – все още не са се разлистили), е била покрита с листа. Това обстоятелство е дало повод Господ да предупреди учениците за подобна измама като тази на величествената храмова служба в Йерусалим и, която предишния ден е била обект на внимателното наблюдение от Господа. Йерусалим и храмът, както би казал евангелистът, все още не са дали добрия плод, желан от Христос; времето за това още не е дошло.
“И чуха това учениците Му”, т.е. вникнали в смисъла на Христовите думи, които не можели да останат неразбираеми за тях след притчата за смокинята, по примера на която Господ по – рано им бе представил тъжната съдба на юдейството (Лука 13:6 – 9).
Проф. А. П. Лопухин
(Вижте тълкуванието към Мат. 21:18 – 19).
“Понеже още не беше време за смокини.” Тази забележка на евангелист Марк несъмнено е свързана само с непосредственото изречение: “не намери нищо”. Той обяснява защо Господ не е намерил плод на смокинята: още не е било лято, когато плодовете са узрели. Но в такъв случай защо Господ проклина дървото? Няма съмнение, че цялата случка е имала символично значение. Господ е знаел, че на дървото няма плод, но тази смокиня, противно на естествения ред (в началото на април, когато Господ минава покрай смокинята, тази – и въобще смокините като цяло – все още не са се разлистили), е била покрита с листа. Това обстоятелство е дало повод Господ да предупреди учениците за подобна измама като тази на величествената храмова служба в Йерусалим и, която предишния ден е била обект на внимателното наблюдение от Господа. Йерусалим и храмът, както би казал евангелистът, все още не са дали добрия плод, желан от Христос; времето за това още не е дошло.
“И чуха това учениците Му”, т.е. вникнали в смисъла на Христовите думи, които не можели да останат неразбираеми за тях след притчата за смокинята, по примера на която Господ по – рано им бе представил тъжната съдба на юдейството (Лука 13:6 – 9).