и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
От Лука свето Евангелие – глава 18 – стих 30
и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
И понеже не е достатъчно само да оставим всичко, той добавя това, което допълва съвършенството: „и Те последвахме.“ Като че ли казва: “Изпълнили сме това, което си заповядал. Каква награда тогава ще ни дадеш?”
Някои обаче, възползвайки се от този стих, в който се обявява, че ще получим стократно още в този живот, преподават юдейската измислица за хилядагодишен период след Възкресението на праведните, когато всичко, което сме оставили заради Господа, ще ни бъде възстановено с многократна лихва – освен венеца на вечния живот. …
Казаното тук, че „ще получи стократно“, може да бъде разбрано в по-висш смисъл. Защото числото сто, което се изчислява чрез преминаване от лявата към дясната ръка, макар че изглежда същото като числото десет на лявата ръка, все пак се увеличава до много по-голяма стойност. Това означава, че всички, които са презрели временните неща заради Небесното царство чрез непоколебима вяра, вкусват радостта от същото царство още в този живот, който е пълен с гонения, и в очакването на небесната страна, която е символизирана от дясната ръка, участват в блаженството на всички избрани.
Но понеже не всички завършват добродетелния си живот със същата ревност, с която са го започнали, веднага се добавя: „Но мнозина първи ще бъдат последни, а последни – първи.“ Защото ежедневно виждаме мнозина, които, оставайки миряни, се отличават с добродетелния си живот; но други, които от младини са били ревностни в духовното си занятие, накрая изсъхват в леност и завършват в плът онова, което са започнали в дух.