От Марка свето Евангелие – глава 10 – стих 30

Но тогава няма ли да получи и сто пъти повече жени? Да, макар проклетият Юлиан да се е присмивал именно на това. Защото кажи ми: каква полза принася жената в дома на своя мъж? Преди всичко тя се грижи за неговата храна и облекло и по този начин му осигурява всичко необходимо.

Виж тогава как било при апостолите. Колко жени се грижели да им доставят храна и облекло и им служели, така че те самите да нямат друга грижа освен словото и учението! По същия начин апостолите имали и много бащи и майки – всички онези, които ги обичали и с усърдие се грижели за тях.

Петър оставил един свой дом, а впоследствие имал като свои всички домове на своите ученици. И дори сега по цялата земя той има светли домове – храмовете, посветени на неговото име.

Но още по-важно е, че светиите получили всичко това „сред гонения“, тоест докато били преследвани за Христовата вяра и търпели тежки страдания. Техните страдания обаче не били за тях безчестие.

Защото онези, които в настоящия век изглеждали последни поради скърбите и гоненията, които понасяли, в бъдещия век ще бъдат първи заради твърдото си упование на Бога. А фарисеите, които били първи, станали последни, докато онези, които оставили всичко и последвали Христос, станали първи.

И понеже не е достатъчно само да оставим всичко, той добавя това, което допълва съвършенството: „и Те последвахме.“ Като че ли казва: “Изпълнили сме това, което си заповядал. Каква награда тогава ще ни дадеш?”

Някои обаче, възползвайки се от този стих, в който се обявява, че ще получим стократно още в този живот, преподават юдейската измислица за хилядагодишен период след Възкресението на праведните, когато всичко, което сме оставили заради Господа, ще ни бъде възстановено с многократна лихва – освен венеца на вечния живот. …

Казаното тук, че „ще получи стократно“, може да бъде разбрано в по-висш смисъл. Защото числото сто, което се изчислява чрез преминаване от лявата към дясната ръка, макар че изглежда същото като числото десет на лявата ръка, все пак се увеличава до много по-голяма стойност. Това означава, че всички, които са презрели временните неща заради Небесното царство чрез непоколебима вяра, вкусват радостта от същото царство още в този живот, който е пълен с гонения, и в очакването на небесната страна, която е символизирана от дясната ръка, участват в блаженството на всички избрани.

Но понеже не всички завършват добродетелния си живот със същата ревност, с която са го започнали, веднага се добавя: „Но мнозина първи ще бъдат последни, а последни – първи.“ Защото ежедневно виждаме мнозина, които, оставайки миряни, се отличават с добродетелния си живот; но други, които от младини са били ревностни в духовното си занятие, накрая изсъхват в леност и завършват в плът онова, което са започнали в дух.