От Марка свето Евангелие – глава 10 – стих 2

И виж как те поради злобата си изкушават Господа, като не могат да понесат народът да повярва в Него и всеки път пристъпват към Него с намерение да Го поставят в затруднение и да Го уловят чрез своите въпроси. Те Му задават въпрос, който според тях Го поставял между две пропасти: позволено ли е, казват, мъжът да напусне жена си? Защото независимо дали Той би казал, че това е позволено, или че не е позволено, те смятали, че във всеки случай ще могат да Го обвинят в противоречие с Моисеевия закон.

Жената сред евреите никога не е била принизявана до такова зависимо и презряно положение, както е било сред другите народи на Изтока, защото най-свещената Божия книга ги учела, че жената е кост от костите и плът от плътта на мъжа си и е предназначена да бъде негова помощница (Бит. 2:20 – 22). И жената от Стария Завет в най-добрите си представителки напълно оправдава своето почетно положение и изпълнява идеала за семейно щастие и благополучие. Тя е оставила своя отпечатък върху много страници на свещените книги и е удостоена с най-възвишена похвала.

Дискусията на Марк за неразтрогваемостта на брака като цяло е повторение на това, което се намира в Евангелието на Матей (Мат. 19:3 – 12). Само някои от Христовите изказвания в Евангелието на Марк са поставени на различни места от това на Матей.

“Позволено ли е на мъж да напусне жена си?” (ст. 2) Евангелист Марк предава въпроса на фарисеите без добавката, която присъства в Евангелието на Матей: “по всяка причина?” (Мат. 19:3). Може да се смята, че Марк прави това, за да постави въпроса на християнска, а не на юдейска основа. Той има предвид своите читатели християни от средите на езичниците, които несъмнено са се интересували от въпроса за допустимостта на развода в християнството.