И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 42
И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
Проф. А. П. Лопухин
Докато слушал Христовата реч за великодушието към хората, което е едно от основополагащите в християнския живот, апостол Йоан си спомнил за един скорошен случай, когато Христовите ученици очевидно са действали в разрез с това наставление на Христос (ст. 37). Те забранили на един човек да изгонва бесове в името на Христос, защото този човек, може би поради някаква боязливост, не се присъединил към кръга на Христовите ученици. Апостолите, така да се каже, са смятали извършването на чудеса в името на Христос за своя лична привилегия и са били раздразнени от това, че някакъв непознат, който очевидно не е упълномощен от Христос, извършва същите чудеса като тях.
Христос им казал да не постъпват така с него, когато отново срещнат този чудотворец. Такъв човек не можел да стане враг на Христос: той виждал в Него Божия Пратеник. След това Христос посочил, че в сегашната ситуация, когато представителите на еврейския народ са явно враждебно настроени към Христос и апостолите, за учениците е ценно дори това, че някой от народа не е против тях – това означава, че такъв човек им съчувства в сърцето си, иначе със сигурност би последвал водачите книжниците и фарисеите.
Предишният случай бил различен. Тогава, когато симпатиите на народа са били на страната на Христос (Мат. 12:23), се е изисквало пряко следване на Христос и който не е бил с Него, явно е бил враждебен към Него (Мат. 12:30).
И накрая, ако този, който давал чаша вода на ученик на Христос, нямало да бъде лишен от наградата си, то, разбира се, този, който върши чудеса в Негово име, т.е. прославя Христос (срв. Мат. 10:42), има много по-голямо право на награда.