От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 11

На учениците, които Го попитаха насаме, Той каза: „вам е дадено да знаете тайните“ (Мат. 13:11). Но нима това е разпределено и определено от самата природа – едни да получат, а други – не? Не! Но на тези е дадено, защото търсят: „търсете, и ще ви се даде“ (Мат. 7:7). Другите Бог е оставил в слепота, за да не послужи знанието на дължимото за по-голямо тяхно осъждане, когато те не изпълняват онова, което са узнали.

Ако искаш да узнаеш, че Бог е дал на всички да виждат дължимото, чуй: „със собствените си очи гледат“ – това е от Бога, „и не виждат“ – това е от тяхната злоба. Бог ги е създал зрящи, т.е. способни да разбират доброто, но те не виждат, затваряйки доброволно очите си, за да не се обърнат и да не се поправят, като че ли завиждат на собственото си спасение и изправление.

Може да се разбере и така: на другите Той говори с притчи, „така че със собствените си очи гледат, и не виждат; със собствените си уши слушат, и не разбират“, за да се случи поне това: да се обърнат и да се поправят.

„Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие“. Според Тишендорф, който в този случай следва най-утвърдените кодекси на текста на Св. Писание, този пасаж гласи: „на вас е дадена тайната на Божието царство“. Според Марк, съгласно този пасаж от текста, тайната на Божието царство е не само предмет на познание, но и дело, поверено от Небесния Отец на учениците на Христа – дело, което вече е в ход. Царството Божие не е теория, а факт, който предстои да бъде разкрит в цялото си величие, а тайната и силата да осъществят това откровение са дадени само на учениците на Христос. Така думата „тайна“ (μυστήριον) тук означава скрит от хората Божи план на домостроителството на човешкото спасение, за установяването на Царството Божие на земята (срв. Дан. 2:28 и сл.).

„А на ония, външните, всичко бива в притчи;“ Външните, които не принадлежат към хората около Христос, са недостойни за такава висока милост от Бога и получават учението от Христос под формата на притчи. Думата „външни“ (οἱ ἔξω) тук няма значението на унизителен епитет, а просто показва определена степен, в която хората се намират в познаването на тайната. За някои тази тайна е напълно разкрита, докато други получават само частично разбиране за нея чрез притчи. И все пак притчата, като косвен начин за разкриване на мисълта, не може напълно да осветли такава дълбока тема като тайната на Царството Божие, особено ако притчата не е обяснена.

„Всичко” – разбира се, не в буквалния смисъл, а само „всичко” онова, което е свързано с тайната на Царството Божие.