ἔννυχον означава: „докато още беше нощ“. Защото „много рано сутрин“ все още е тъмно, тоест още не е съмнало напълно. Така и Йоан на друго място казва, че Мария Магдалина дошла при гроба „рано, докато още беше тъмно“. Марк тук казва „още по тъмно“, а Лука пише „когато настана ден“. Между двете няма противоречие, защото много ранното утро е едновременно и време, когато още е тъмно, и начало на деня. А Христос отишъл на пустинно място, за да ни научи,...
ἔννυχον означава: „докато още беше нощ“. Защото „много рано сутрин“ все още е тъмно, тоест още не е съмнало напълно.
Така и Йоан на друго място казва, че Мария Магдалина дошла при гроба „рано, докато още беше тъмно“. Марк тук казва „още по тъмно“, а Лука пише „когато настана ден“. Между двете няма противоречие, защото много ранното утро е едновременно и време, когато още е тъмно, и начало на деня.
А Христос отишъл на пустинно място, за да ни научи, че ако някога извършим нещо достойно за удивление, трябва да избягваме човешката похвала, и като останем насаме, да благодарим на Бога, Който ни е дарил благодат, и да се молим да бъдем още повече укрепени.
Пустинното място е подходящо за молитва именно поради това, че там човек е неразсейван.
След като изцелява болните, Господ се оттегля на уединено място, с което ни учи да не вършим добри дела показно, пред очите на хората, а ако извършим нещо добро, да бързаме да го скрием. Той се моли също така, за да ни покаже, че всичко добро, което правим, трябва да приписваме на Бога и да Му казваме: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17). Сам Христос, по съществото Си, не е...
След като изцелява болните, Господ се оттегля на уединено място, с което ни учи да не вършим добри дела показно, пред очите на хората, а ако извършим нещо добро, да бързаме да го скрием.
Той се моли също така, за да ни покаже, че всичко добро, което правим, трябва да приписваме на Бога и да Му казваме: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17).
Сам Христос, по съществото Си, не е имал нужда от молитва, но се моли, за да ни даде пример на смирение и пълно упование в Бога.
Рано сутринта, почти през нощта (ἔννυχον λίαν; руският превод е неточен – “много рано”), Господ напуснал къщата на Симон, където намерил подслон, и се оттеглил на усамотено място за молитва. За молитвата на Иисус Христос вж. коментарите към Мат. 14:23. Спуржон казва по този въпрос в една от своите беседи: “Христос се моли. Дали Той намира в това покой за Себе Си след тежката работа през деня? Подготвя ли се за трудовете на следващия ден? Това е и едното, и...
Рано сутринта, почти през нощта (ἔννυχον λίαν; руският превод е неточен – “много рано”), Господ напуснал къщата на Симон, където намерил подслон, и се оттеглил на усамотено място за молитва. За молитвата на Иисус Христос вж. коментарите към Мат. 14:23. Спуржон казва по този въпрос в една от своите беседи: “Христос се моли. Дали Той намира в това покой за Себе Си след тежката работа през деня? Подготвя ли се за трудовете на следващия ден? Това е и едното, и другото. Тази ранна утрин, прекарана в молитва, обяснява Неговата сила, която Той открива вечерта… И сега, когато работата на деня е свършена и чудната вечер е отминала, все още не всичко е свършило за Него – Той все още има да върши делото на Своя живот и затова трябва да се моли… Работникът отново се приближава към източника на сила, за да може, излизайки на предстоящата Му борба, отново да препаше кръста си с тази сила…” (“Христос в молитва”).
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
ἔννυχον означава: „докато още беше нощ“. Защото „много рано сутрин“ все още е тъмно, тоест още не е съмнало напълно.
Така и Йоан на друго място казва, че Мария Магдалина дошла при гроба „рано, докато още беше тъмно“. Марк тук казва „още по тъмно“, а Лука пише „когато настана ден“. Между двете няма противоречие, защото много ранното утро е едновременно и време, когато още е тъмно, и начало на деня.
А Христос отишъл на пустинно място, за да ни научи, че ако някога извършим нещо достойно за удивление, трябва да избягваме човешката похвала, и като останем насаме, да благодарим на Бога, Който ни е дарил благодат, и да се молим да бъдем още повече укрепени.
Пустинното място е подходящо за молитва именно поради това, че там човек е неразсейван.