От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 35

След като изцелява болните, Господ се оттегля на уединено място, с което ни учи да не вършим добри дела показно, пред очите на хората, а ако извършим нещо добро, да бързаме да го скрием.

Той се моли също така, за да ни покаже, че всичко добро, което правим, трябва да приписваме на Бога и да Му казваме: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17).

Сам Христос, по съществото Си, не е имал нужда от молитва, но се моли, за да ни даде пример на смирение и пълно упование в Бога.

Рано сутринта, почти през нощта (ἔννυχον λίαν; руският превод е неточен – “много рано”), Господ напуснал къщата на Симон, където намерил подслон, и се оттеглил на усамотено място за молитва. За молитвата на Иисус Христос вж. коментарите към Мат. 14:23. Спуржон казва по този въпрос в една от своите беседи: “Христос се моли. Дали Той намира в това покой за Себе Си след тежката работа през деня? Подготвя ли се за трудовете на следващия ден? Това е и едното, и другото. Тази ранна утрин, прекарана в молитва, обяснява Неговата сила, която Той открива вечерта… И сега, когато работата на деня е свършена и чудната вечер е отминала, все още не всичко е свършило за Него – Той все още има да върши делото на Своя живот и затова трябва да се моли… Работникът отново се приближава към източника на сила, за да може, излизайки на предстоящата Му борба, отново да препаше кръста си с тази сила…” (“Христос в молитва”).