От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 34

Марк казва, че [Христос] изцели мнозина, а Матей, че изцели всички. По същия начин и за демоните: Марк казва, че изгони много демони, а Матей, че изгони духовете, сиреч всички.

И тъй, какво ще кажем? Това, че евангелистът тук е прибавил „мнозина“ и „много“, не означава, че Господ е оставил някои неизцелени или че е оставил някакви демони [неизгонени], а само за да покаже Марк, че голямо множество били изцелените и че много били изгонените демони.

Обърни внимание и как той не причислява беснуването към другите болести, а го поставя отделно, като нещо най-тежко.

Той им забраняваше да говорят за Него, макар да викаха, както разказва Лука, и да казваха: „Ти си Христос, Синът Божи.“ Те говореха за Него, защото знаеха, че Той е Христос, както отново казва Лука.

А Го разпознаваха, защото лъчът на Божеството ги поразяваше силно, като огън. Но Той не им позволяваше да говорят поради причината, която вече изложихме по-горе, там, където накара да замлъкне нечистия дух на човека в синагогата.

Казано е, че изцели „мнозина“, вместо „всички“, защото всички съставляват множество; или пък — не всички били изцелени, понеже някои от дошлите били невярващи, и затова не получили изцеление поради своето неверие. Но мнозина от доведените били изцелени — онези, които имали вяра.

На бесовете Господ не позволявал да говорят, за да ни научи, както вече бе казано, да не им вярваме, дори когато говорят истина. Защото, ако намерят някой, който напълно им се доверява, какво ли няма да сторят, проклетите, примесвайки лъжата към истината! Така и апостол Павел забранил на бесноватия дух да говори: „Тези хора са служители на Всевишния Бог“, защото светият мъж не желаел да приема свидетелство от нечисти уста.

От “всички” болни, доведени при Него, Господ изцели “мнозина”, очевидно тези, които били в Неговото полезрение или които заслужавали да бъдат изцелени (вж. Мат. 8:16). Евангелист Марк добавя към думите на Матей, че Господ не позволявал на демоните да казват, че Го познават. Изглежда, тук е по-добре да се види указание, че Господ изобщо не е позволявал на демоните да говорят. Намек за това откриваме в самия израз, с който тук е обозначена думата “говорят” (λαλεῖν, а не λέγειν). Следователно Господ не позволява на демоните да говорят, защото те знаят за Него кой е Той, а Христос не желае да допусне признаване на Неговото достойнство от устата на бесноватите по причините, посочени по-горе (стих 24). Изцеленията са извършени, както точно посочва Марк, в съботната вечер, когато слънцето вече е залязло. Едва сега свършвала съботната почивка и можело да се осъществи пренасянето на болни, което не било позволено в събота.