От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 32

Смущаваха се, че не са Го разпознали, и се каеха за необмислените думи, които Му бяха казали. Както беше естествено, обвиняваха себе си за леността си, защото дори благодатта от Неговото учение не ги беше довела до познание за Него: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и ни изясняваше Писанията?“

Как се тълкува това? Думите на Спасителя били съпроводени от някаква неизразима и пламенна сила, която сгрявала ума на слушателите и пораждала в тях една любовна искра на убеждение. Затова още тогава, когато Той им разяснявал Писанията, те усещали вътрешна топлина, пленени от божественото привличане, което упражнявала. Затова и се разкайваха, че не са успели да Го разпознаят по този обичаен знак.

“не гореше ли в нас сърцето ни”. Нямаше ли в душата ни необичайно силно вълнение (срв. Пс. 38:4; Йер. 20:9)? Пътниците съжалявали, че не са разбрали по-рано, че с тях е вървял Христос. Те се удивлявали как е могло да се случи това, защо не са обърнали внимание на гласа на сърцето си.

Зарадваните ученици, напускайки трапезата, побързали за Йерусалим и отишли при апостолите, които им съобщили, че Христос наистина е възкръснал и вече се е явил на Симон (за това явление разказва само евангелист Лука, а също и апостол Павел в 1 Кор. 15:5). Пътниците от Емаус от своя страна разказали за явяването на Христос при тях.