От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 18

Един от тях, Клеопа, когото „Панарион“ на Епифаний Кипърски посочва като роднина на Господа, Го укори. И като Му хвърли строг поглед, каза: „Ти ли си единственият, който живее в Йерусалим и не си научил какво стана в него през тия дни?“

С това не иска да каже, че е временен жител, дошъл от чужбина и пребиваващ в града, защото предполага, че Той не е пришълец, а постоянен жител. Смисълът на думите е: „Ти ли си единственият жител на Йерусалим, който не знае какво се случи?“

А всъщност Той беше странник, Който замени временното Си земно пребиваване с небесно жилище, за да възвърне човешката природа към небесното ѝ отечество – онази природа, която след падението е приела земното като свое отечество и за която, заедно с Давид се оплаква, казвайки: „Горко ми, защото дълго продължи пребиваването ми в чужда земя.“

“Единият от тях”. Отначало само един от тях изразява учудване, че непознатият се приближава до тях и ги пита за нещо, което би трябвало да знае всеки, който е бил на празника в Йерусалим (а непознатият, според Клеопа, се е връщал у дома именно от празника Пасха). Името Клеопа е съкратено от името Клеопатер (Κλεοπάτρος). Това е съвсем различно от името Клопас в Йоан 19:25. Там то е неправилно предадено според нашите руски и славянски текстове: Клеопа.

“Ти ли … не си узнал”. Клеопа е изцяло зает с мисълта за съдбата на Христос и затова се учудва, че непознатият  пита какво обсъждат. “Разбира се – сякаш казва Клеопа – че за Христос! Сега за какво друго да може да се разсъждава? А въпросът ти сякаш показва, че не си бил в Йерусалим, иначе нямаше да питаш за какво говорим”.