От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 17

Каквото е лицето за онези, които виждат, това е гласът за онези, които не виждат лицето. Затова Той скрива от тях и гласа, и външния Си образ, и Всезнаещият им казва: „Какви са тези думи, които разменяте помежду си?“

„Какви са тия думи, които разменяте помежду си, докато вървите, и защо сте натъжени?“ А те, като по гласа и външния Му вид помислиха, че виждат човек от Йерусалим, Го упрекнаха, задето не знае онова, което за всички е очевидно и известно.

“какви са тия думи”. В отговор на въпроса на Христос какво толкова разпалено обсъждат пътниците и каква е причината за скръбта, отразена на лицата им, те вероятно един след друг, взаимно допълвайки се, разказват на Христос за несбъднатите си надежди за Месията.