“Иудо, с целуване ли…”. Този въпрос по същество е подобен на въпроса, запазен и в Евангелието на Матей (Мат. 26:50; евангелист Марк пропуска изцяло обръщението на Христос към Юда). Господ посочва на Юда ужасното противоречие, което се крие между външното му действие – целувката, която би трябвало да свидетелства за любовта на Юда към Христос, и вътрешната цел на Юдовото идване – намерението да предаде своя Господ. В същото време Господ нарича Себе Си “Син Човешки”, т.е. Месия, като по...
“Иудо, с целуване ли…”. Този въпрос по същество е подобен на въпроса, запазен и в Евангелието на Матей (Мат. 26:50; евангелист Марк пропуска изцяло обръщението на Христос към Юда). Господ посочва на Юда ужасното противоречие, което се крие между външното му действие – целувката, която би трябвало да свидетелства за любовта на Юда към Христос, и вътрешната цел на Юдовото идване – намерението да предаде своя Господ. В същото време Господ нарича Себе Си “Син Човешки”, т.е. Месия, като по този начин показва на Юда изключителната мерзост на постъпката му, тъй като, предавайки Месията, той по този начин се противопоставя на заветните стремежи на своя народ.
Проф. А. П. Лопухин
“Иудо, с целуване ли…”. Този въпрос по същество е подобен на въпроса, запазен и в Евангелието на Матей (Мат. 26:50; евангелист Марк пропуска изцяло обръщението на Христос към Юда). Господ посочва на Юда ужасното противоречие, което се крие между външното му действие – целувката, която би трябвало да свидетелства за любовта на Юда към Христос, и вътрешната цел на Юдовото идване – намерението да предаде своя Господ. В същото време Господ нарича Себе Си “Син Човешки”, т.е. Месия, като по този начин показва на Юда изключителната мерзост на постъпката му, тъй като, предавайки Месията, той по този начин се противопоставя на заветните стремежи на своя народ.
“Иудо, с целуване ли…”.