Господ казва, че не бива дори да се повдига спор за превъзходство между апостолите. Характерно за езическите царе е да се стремят да се издигат над другите, докато апостолите трябва да се стремят само да си служат един на друг (срв. Мат. 20:25 и сл.). “които ги владеят”(οἱ ἐξουσιάζοντες), това не са царе, а специални управници, назначени от царете. “благодетели” (εύεργέται). Както е добре известно, Евергети са наричали египетските царе от епохата, най-близка до времето на Христос. С тази титла...
Господ казва, че не бива дори да се повдига спор за превъзходство между апостолите. Характерно за езическите царе е да се стремят да се издигат над другите, докато апостолите трябва да се стремят само да си служат един на друг (срв. Мат. 20:25 и сл.).
“които ги владеят”(οἱ ἐξουσιάζοντες), това не са царе, а специални управници, назначени от царете.
“благодетели” (εύεργέται). Както е добре известно, Евергети са наричали египетските царе от епохата, най-близка до времето на Христос. С тази титла се отбелязвали особените заслуги на тези владетели към държавата.
Проф. А. П. Лопухин
Господ казва, че не бива дори да се повдига спор за превъзходство между апостолите. Характерно за езическите царе е да се стремят да се издигат над другите, докато апостолите трябва да се стремят само да си служат един на друг (срв. Мат. 20:25 и сл.).
“които ги владеят”(οἱ ἐξουσιάζοντες), това не са царе, а специални управници, назначени от царете.
“благодетели” (εύεργέται). Както е добре известно, Евергети са наричали египетските царе от епохата, най-близка до времето на Христос. С тази титла се отбелязвали особените заслуги на тези владетели към държавата.