и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
Както многобройните ангели са наистина много, но не се размножават чрез поколение, а съществуват чрез сътворение, така и тези, които възкръсват, нямат нужда от бракове. Затова следва, че те са Божии чеда, понеже са чеда на възкресението.
“и да умрат вече не могат”. По-правилно е “защото и не могат повече да умрат” (οὐδέ γάρ ἀποθανεῖν ἔτι δύνανται). Поради безсмъртието на възкръсналите, тяхната неумираемост, бракът между тях (но не и различието на половете) е няма да съществува, тъй като бракът е необходим само там, където има смърт (бл. Теофилакт).
“понеже са равни на Ангели”. Това е основанието, поради което те няма да умрат. Те няма да умрат по силата на изменението, на което подлежи тяхната природа, защото тяхното равенство или сходство с ангелите се състои в една по-висша, вече не груба и плътска, телесност. Тази телесност няма да бъде подвластна на смъртта.
“бидейки синове на възкресението”, т.е. чрез възкресението да възкръснат за нов живот.
“са синове Божии”. Има и друго основание за безсмъртието на бъдещия живот. Хората ще бъдат Божии синове – не само в морален смисъл, като възлюбени Божии деца, но и във висш, метафизичен смисъл – ще имат в себе си висшия божествен живот, божествената слава (Рим. 8:17), който (живот) е вечна по природа.
От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 30
защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Тъй като Бог е Този, Който действа във възкресението“, справедливо се наричат Божии деца тези, които се раждат чрез възкресението; защото в поколението на възкръсналите не се вижда нищо плътско, нито съпружеска връзка, нито утроба, нито раждане.