и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
“от плодовете на лозето”. Той говори за плода на лозето, защото не целия плод, а само част от него желаеше да получи. Защото какво печели Бог от нас, освен познанието за Него, което също е и наша полза?
Но въпреки всичко, което направил за лозето си, то не дало никакъв плод, а може би само диви плодове. Тъй като лозарите не можели да представят плод и не смеели да разкрият своята непроизводителност, за която били отговорни, те обиждали, биели, ранявали и убивали един след друг пратениците, които господарят на лозето изпращал при тях. Накрая той изпратил сина си, но този син, когото те разпознали и не могли да не разпознаят, те също пребили, изгонили и убили.
От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 34
И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 2
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 3
А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
“като го набиха, отпратиха го празен”.
Правилно е написано „плод“, а не „печалба“. Защото в това лозе нямаше никаква печалба. Първият слуга, който беше изпратен, беше Моисей, който в продължение на четиридесет години изискваше от лозарите плода на закона, който им беше дал, но той се наскърби заради тях, защото те огорчиха духа му. Затова следва: „Но те го биха и го отпратиха с празни ръце.“