“в ада”. Еврейската дума “шеол”, преведена тук с думата “ад”, както и в Седемдесетте, обозначава общото пребиваване на починалите души до възкресението и се дели на рай за благочестивите (Лука 23:43) и геена за нечестивите. Нещо повече, Талмудът казва, че раят и геената са така устроени, че от едното място може да се види какво се върши в другото. Но едва ли е необходимо да извеждаме някакви догматични мисли за задгробния живот от този и от следващия разговор между богаташа...
“в ада”. Еврейската дума “шеол”, преведена тук с думата “ад”, както и в Седемдесетте, обозначава общото пребиваване на починалите души до възкресението и се дели на рай за благочестивите (Лука 23:43) и геена за нечестивите. Нещо повече, Талмудът казва, че раят и геената са така устроени, че от едното място може да се види какво се върши в другото. Но едва ли е необходимо да извеждаме някакви догматични мисли за задгробния живот от този и от следващия разговор между богаташа и Авраам, защото несъмнено в тази част на притчата имаме пред себе си чисто поетично представяне на една добре позната мисъл, подобна на тази, която се среща например в 3 Цар. 22, където пророк Михей описва откровението за съдбата на Ахавовата войска, което му било разкрито. Нима е възможно, например, да разберем буквално това, което богаташът казва за своята жажда? Та нали той няма тяло в ада.
“видя Авраама отдалеч и Лазар в лоното му”. Това, разбира се, още повече увеличило мъките му, защото бил крайно раздразнен да види един презрян просяк да се радва на такава близост с патриарха.
Проф. А. П. Лопухин
“в ада”. Еврейската дума “шеол”, преведена тук с думата “ад”, както и в Седемдесетте, обозначава общото пребиваване на починалите души до възкресението и се дели на рай за благочестивите (Лука 23:43) и геена за нечестивите. Нещо повече, Талмудът казва, че раят и геената са така устроени, че от едното място може да се види какво се върши в другото. Но едва ли е необходимо да извеждаме някакви догматични мисли за задгробния живот от този и от следващия разговор между богаташа и Авраам, защото несъмнено в тази част на притчата имаме пред себе си чисто поетично представяне на една добре позната мисъл, подобна на тази, която се среща например в 3 Цар. 22, където пророк Михей описва откровението за съдбата на Ахавовата войска, което му било разкрито. Нима е възможно, например, да разберем буквално това, което богаташът казва за своята жажда? Та нали той няма тяло в ада.
“видя Авраама отдалеч и Лазар в лоното му”. Това, разбира се, още повече увеличило мъките му, защото бил крайно раздразнен да види един презрян просяк да се радва на такава близост с патриарха.