“занесоха го Ангелите”. Има се предвид душата на просяка, която е била отнесена от ангелите, които според юдейското схващане отнасят душите на праведните в небето. “лоното Авраамово”. Това е еврейският термин за райското блаженство на праведните. Праведните остават след смъртта си в най-тясно общение с патриарха Авраам, като полагат главите си на неговото лоно. Авраамовото лоно обаче не е същото като рая – то е, така да се каже, избрано и по-добро положение, което в рая е заел просякът Лазар,...
“занесоха го Ангелите”. Има се предвид душата на просяка, която е била отнесена от ангелите, които според юдейското схващане отнасят душите на праведните в небето.
“лоното Авраамово”. Това е еврейският термин за райското блаженство на праведните. Праведните остават след смъртта си в най-тясно общение с патриарха Авраам, като полагат главите си на неговото лоно. Авраамовото лоно обаче не е същото като рая – то е, така да се каже, избрано и по-добро положение, което в рая е заел просякът Лазар, намерил тук тихо убежище в прегръдките на своя прародител (образът тук е взет не от вечерята или трапезата, за която например се говори в Мат. 8:11 и Лука 13:29 – 30, а от обичая на родителите да топлят децата си в прегръдките си; срв. Йоан 1:18).
Разбира се, тук раят не се възприема в смисъл на царството на славата (както във 2 Кор. 12:2 и сл.), а само като обозначение на безпечалното състояние на праведните, които са напуснали земния живот. Това състояние е временно и праведните ще останат в него до второто пришествие на Христос.
Проф. А. П. Лопухин
“занесоха го Ангелите”. Има се предвид душата на просяка, която е била отнесена от ангелите, които според юдейското схващане отнасят душите на праведните в небето.
“лоното Авраамово”. Това е еврейският термин за райското блаженство на праведните. Праведните остават след смъртта си в най-тясно общение с патриарха Авраам, като полагат главите си на неговото лоно. Авраамовото лоно обаче не е същото като рая – то е, така да се каже, избрано и по-добро положение, което в рая е заел просякът Лазар, намерил тук тихо убежище в прегръдките на своя прародител (образът тук е взет не от вечерята или трапезата, за която например се говори в Мат. 8:11 и Лука 13:29 – 30, а от обичая на родителите да топлят децата си в прегръдките си; срв. Йоан 1:18).
Разбира се, тук раят не се възприема в смисъл на царството на славата (както във 2 Кор. 12:2 и сл.), а само като обозначение на безпечалното състояние на праведните, които са напуснали земния живот. Това състояние е временно и праведните ще останат в него до второто пришествие на Христос.