Развивайки идеята за необходимостта от благоразумно използване на богатството, Господ първо цитира сякаш поговорката: “Който е верен в малко, е верен и в много”. Това е обща мисъл, която не се нуждае от специално обяснение. Но след това Той се обръща директно с напътствие към Своите последователи сред митарите. Те несъмнено са имали големи богатства на разположение и невинаги са били верни в използването им: често, събирайки данъци и такси, са вземали за себе си част от събраното. Затова Господ...
Развивайки идеята за необходимостта от благоразумно използване на богатството, Господ първо цитира сякаш поговорката: “Който е верен в малко, е верен и в много”.
Това е обща мисъл, която не се нуждае от специално обяснение. Но след това Той се обръща директно с напътствие към Своите последователи сред митарите. Те несъмнено са имали големи богатства на разположение и невинаги са били верни в използването им: често, събирайки данъци и такси, са вземали за себе си част от събраното. Затова Господ ги учи да изоставят този лош навик. Защо им трябва да трупат богатство? То е неправедно, чуждо и трябва да се отнасяме към него като към чуждо. Имате възможност да се сдобиете с истинско, т.е. наистина ценно богатство, което трябва да ви е особено скъпо, тъй като добре отговаря на положението ви на Христови ученици. Но кой ще ви повери това по-високо богатство, това идеално, истинско благо, ако не сте в състояние да управлявате нисшето? Можете ли да бъдете удостоени с благата, които Христос дава на Своите истински последователи в славното Божие Царство, което предстои да се открие?
Проф. А. П. Лопухин
Развивайки идеята за необходимостта от благоразумно използване на богатството, Господ първо цитира сякаш поговорката: “Който е верен в малко, е верен и в много”.
Това е обща мисъл, която не се нуждае от специално обяснение. Но след това Той се обръща директно с напътствие към Своите последователи сред митарите. Те несъмнено са имали големи богатства на разположение и невинаги са били верни в използването им: често, събирайки данъци и такси, са вземали за себе си част от събраното. Затова Господ ги учи да изоставят този лош навик. Защо им трябва да трупат богатство? То е неправедно, чуждо и трябва да се отнасяме към него като към чуждо. Имате възможност да се сдобиете с истинско, т.е. наистина ценно богатство, което трябва да ви е особено скъпо, тъй като добре отговаря на положението ви на Христови ученици. Но кой ще ви повери това по-високо богатство, това идеално, истинско благо, ако не сте в състояние да управлявате нисшето? Можете ли да бъдете удостоени с благата, които Христос дава на Своите истински последователи в славното Божие Царство, което предстои да се открие?