От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 21

Тези, които положиха усилия да разработят това, което получиха, са похвалени от Господа като добри и полезни слуги и са еднакво приети – както онзи, който получи два, така и онзи, който получи пет таланта. Те получиха еднакво признание, като и двамата чуха същите думи от Господа, а именно: “Добри и верни рабе! В малко беше верен, над много ще те поставя; влез в радостта на твоя Господар.”

Добър тук означава онзи, който има любящо сърце, свободно от завист, и предава на ближния си добротата си.

И понеже в малкото бяха верни и добри слуги, те ще наследят много от Бога в Неговото Царство, което надминава всяко въображение, защото въпреки че тук са достойни за дарове, те не са нищо в сравнение с бъдещите блага, които ще наследят в Рая.

Слово за притчата за талантите

Срв. Лука 19:17. Под “много” може да се разбира цялото имущество, цялата къща (срв. Евр. 3:6). Изразите “добър” и “верен” се различават; първият показва абсолютната доброта, добротата сама по себе си, вътрешните добродетели на слугата, независимо от възложената му задача; вторият – отношението му към господаря и към собствеността му. Двата израза се различават като род (ἀγαθός) и вид (πιστός), родов и видов.

Под “радост” не трябва да се разбират каквито и да било празненства или пиршества, давани от господаря по повод на завръщането, а просто радостта от самото завръщане или от факта, че при срещата с първия и втория слуга всичко се оказало благополучно и че загубата, причинена от мързеливия слуга, била в изобилие покрита от печалбата, получена от другите слуги. Срв. Бит. 1:31, 2:2; Ис. 53:11; Евр. 4:3-11, Евр. 12:2; Откр. 3:21.