От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 4

Нека се зарадваме, че тази овца, изгубена в Адам, се спаси в Христос. Раменете на Христос са напречната греда на Кръста. Там аз оставих греховете си, намерих покой върху тази видима дървена греда.

Такъв род овца е една, тя не е просто вид, защото всички ние сме едно тяло, но много членове. Затова е написано: „Вие сте тяло Христово“ (1 Кор. 12:27) и членове от Неговите членове. И тъй, Синът Човечески идва да възстанови онова, което е погивало – помислете само: всичко! Защото, както в Адам всичко погива, така в Христос всичко възкръсва.

Такъв дух се открива и в примерите за търпение в притчите на Господа: търпението на пастира търси и намира заблудената овца (защото нетърпението лесно би пренебрегнало едната, но търпението приема труда на търсенето), и търпеливият носач възлага на раменете си изоставената грешница. Търпението на бащата приема и блудния син, и го облича, и храни, и оправдава пред нетърпението на разгневения брат. И така, спасен е онзи, който е погивал, защото е прибягнал към покаяние; покаянието не загива, защото намира търпение! (За търпението)

„в пустинята”. С това се отбелязва особената загриженост на пастира за заблудилата се овца. Ако дори допуснем заедно с Тренч (стр. 315), че източната пустиня сама по себе си не представлява пясъчен и безводен край, че в нея има удобни пасбища, то във всеки случай пребиваването на стадото в пустинята без пастир, който да го пази от дивите зверове, е много опасно за стадото. Ако все пак пастирът остави стадото, за да търси една заблудила се овца, то от това става ясно, че на него много му е жал за тази овца.